сряда, 7 ноември 2018 г.

Впечатления от Чехия

Миналата седмица бях на гости на Чехия. Мой добър приятел пожела да направя анализ на видяното и съответните изводи. Винаги след като посетя нова държава се интересувам от обстановката, вглеждам се почти във всеки детайл и си правя съответните сравнения. Безспорно всяка държава си има свои особености. Чехите са колкото близки, толкова и далечни от нас (не в смисъла на разстояние, разбира се).

Първоначалните ни планове бяха да посетим Полша, към която от дълго време изпитвам интерес, но поради различни обстоятелства променихме дестинацията. Друга наша приятелска групичка ни викаше за Амстердам, но вече се бях ориентирал към Централна Европа. В един и същи ден тръгнахме половината за Прага, другата половина за Амстердам.

На сутринта в 5:55 ч. пристигнахме в Прага, на централната автогара UAN Florenc. Решихме да изпием по една топла напитка и да похарчим първите чешки крони. Моето капучино струваше 45 крони, което е приблизително 3,50 лв. Сградите на автогарата (не е централизирана една огромна сграда, като в София, а са няколко) са уютни, модерни и най-важното топли. Местата за сядане са едни дълги пейки, зад които на всеки метър има два контакта и две места за зареждане чрез жакове. Модерните смартфони изискват доста енергия и на такива обществени места, където се виси с часове са просто необходими. Прага е много свързана с доста европейски градове, прави впечатление многото бюра на украински и руски транспортни фирми, които организират превоз до там. Руснаци и украинци - пълно. Един руснак седеше до нас, с една стара чанта. Която мърда. Аз го попитах - Что находиться в етой сумке? И тоя ми отваря чантата - куче. И един голям стар куфар, имаше марки, картички, стари неща. Руски клошар. В заведението до нас седнаха група млади турци, очевидно на екскурзия. Вътре пушенето е забранено по презумпция навсякъде в Европа, това е ясно. Двете момчета си изкараха по една цигара и излязоха навън да пушат. Точно в този момент и ние излязохме и какво се случи. Минават двойка полицаи и ги глобиха, писаха им актове. Оказа се, че пушенето е забранено и навън около гарата, което е и обозначено. Спрямо пушенето се води тотална война в Чехия, много е ограничено. Не видях по главни улици да се пуши, не знам къде пушат хората. В нито едно заведение нямаше пепелници.

Автогарата е много приветлива и чиста. Сутринта миеха с пара местата където се чакат автобусите. На всяко място където спира автобус (платформа както му викат на чешки или по български - сектор) има отделно електронно табло, на което пише информация за всички автобуси, закъснения евентуално. Има денонощен диспечер, който дава информация, основно ако има закъснения. Вътре в гарата има централно табло с всички автобуси. Организацията е перфектна. За разлика от някои други гари малко по на запад, например в Мюнхен. Системата е много примитивна. Ние пътувахме с FlixBus. Има момче и момиче, които са "викачи". Дойде някой автобус за Берлин, примерно и тия почват - "БЕЕЕРЛИИИН, БЕРЛИИИН".  Обикалят сред чакащите и казват, че ееее оня автобус е за Берлин. Гарата в Мюнхен е коренно противоположна на тази в Прага. Абсолютен хаос съществува в нея. Не може да усетиш, че си в Германия (не поради преобладаваща негерманска фауна, а заради обстановката). Мръсотията прелива. Търкалят се стъклени шишета, може да събереш няколко каси. Студено, има един коридор където е топло, но няма места за седене и всички са налягали или седнали по земята. Там се пуши, хартийки хвърчат, кошчетата преливат. Което е най-безобидно, защото някъде в самата гара се усещат и физиологични миризми. Минахме през Регенсбург и Нюрнберг. До гарата във втория град - боклуци, една търкаляща се гума - все едно България. Чехия е много по-напред от Германия, която лежи само на стара слава. Ако покажа снимки на българин, който не е ходил там, без да казвам кои снимки откъде са - грешно ще предположи, че по-уредената гара е в Германия.

Тръгнахме към хотелчето, прекалено рано се озовахме там, а няма денонощна рецепция. Все пак се обадихме, макар че беше досадно толкова рано. Момиченцето ни каза - "До 5 минути идвам!". Ние се подигравахме, шегички си пускахме, тия са от нашия тертип, 5 минути ще станат един час. Пълни глупости - момичето дойде на петата минута. Обожавам хора, които спазват обещания до минутата, защото аз съм така. Миналата година имахме транспортен проблем, чакахме на гарата в Любляна цяла нощ, няма автобус, няма гара, мръзнем. Звъним по телефона, който е дежурен - говорим с немци, италианци (фирмата е FlixBus, немска). Ибаси лъжливите говеда, от немец не съм го очаквал. И чакахме до 6 часа сутринта, от 21:00; декември месец. Не бяхме само ние, но яко се изгавриха, макар че получихме компенсации. Искам да кажа, че съм останал положително впечатлен от точността и коректността на чехите. Като швейцарците са.

Нека да сме наясно с едно - нито българките са най-красивите, нито българите са с най-големите пениси, нито сме най-великата държава. Това са твърдения на заслепени хора и/или такива, които не са излизали от България. Чехкините са масово високи, синеоки, светлокоси, без наднормено тегло и спокойни. Типично отговорящи за славянки в описанията от учебници от 60-те. Това са субективни категории, но през моите очи ми направиха силно впечатление. Голям проблем за нашия европейски свят е наднорменото тегло. Като че ли не съществува в Чехия или поне не се набива на очи. Нещо, което в България не е така. Чехите, макар според всички статистики да са най-големите консуматори на бира, не забелязах да им стърчат големи тумбаци.

Макар ние в някои представи да се водим славяни - визуално нямаме нищо общо с чехите, както и с руснаците. Езикът ни е нещото, което ни свързва. Разбирам ги, но с доста усилия и то отчасти. Словенският, въпреки, че е също далечен от българския не ми е трудност, но чешкият - усеща се, че е в друга категория (западнославянски език). Но чехите си знаят чужди езици. Безспорно, най-употребяваният чужд език е... немският. Винаги почват с немски. Английски, немски, италиански, полски - тия вървят. Руски - не, не и не. Това е обида за тях. На няколко пъти се изложих, в единия магазин ми обясни, че тук руският не се признава. Немски - да, руски - не. Знаят го, но имат тежки емоции с Русия и Съветския съюз. Много руски туристи има, наблюденията ми са, че се оправят на немски. Повечето руски туристи знаят немски, както самият Владимир Путин. Чехите подхождат с едно отношение спрямо всички, с едно изключение. Седнат руснаци някъде - нищо особено, или пък немци. Не е като за съжаление в България - на морето, влязат руснаци и нашите изпадат в екстаз и кома от кеф. Някой би ги приел чехите за студени, но по-скоро за мен са сериозни. Изключението са словаците. На няколко пъти дочух, че става дума за словаци, спрямо тях по-различно, все едно срещат роднини. Бих сравнил отношението ни към македонците, с малката разлика, че ние изпитваме известна омраза.

Както споменах, чехите имат единствено по-различно отношение спрямо словаците. На автогарата има карти, на някоя фирма, която показва докъде пътуват техните автобуси, и внимание - на картата не е само Чехия, а и Словакия. Все едно е показана Чехословакия. И на още 2 места го видях така, но за тях това е нормално. Все едно на Терминал 1 в София, картата която е на България да включва и Македония - много ясно, че ще стане международен скандал.

Споменах и за чешко-руските отношения. В Чехия законодателството е много стриктно спрямо нацисткото и комунистическото минало. Забранено е пропагандирането на нацистки или комунистически символи. За първи път видях как се глобява човек с шапка върху която има съветски символи. Това го видях до техния Национален музей, по ирония явно - близо до мястото където се самозапалват Ян Палах и Ян Зайц, в протест на съветската окупация на Чехословакия. Явно не беше местен, полицаите му писаха акт и конфискуваха шапката. Никъде в магазините за сувенири не се продават предмети с изображения на Сталин или Хитлер, забраната се спазва тотално. На метри от Европейския парламент в Страсбург може да си купиш тениска с надпис "СССР", но в Чехия - не. Ето това е принципна позиция, а не като в някои по-западни страни, където се прилагат лицемерни правила по отношение близката тежка история. Нямат паметници на съветска тематика. Но в Париж има метростанция, която носи името "Сталинград". В Италия комунистическите манифестации са легални и разрешени. Когато някой от Брюксел сочи с пръст към някоя страна от Централна Европа, сещайте се за този факт.

Още като минавахме през Пилзен през нощта ми направи впечатление какво преобладава в местния автопарк - много ясно, че Шкода. Толкова много шкоди на едно място не съм виждал. Може би съотношението е 1:3 в Прага. Мощно стимулират марката. Фолксваген, когато са купили фалиралата фирма Шкода правилно са преценили, че има хляб в нея (както и Рено - с Дачия). Не случайно тези дни в България се заговори, че Шкода искали да правят нов завод, но понеже в Чехия няма работна ръка, искат да е вероятно в България. Лично на мен ми допада тази марка, бих си купил в бъдеще. И в Италия толерират Фиат, но не доминира чак така както Шкода в Чехия.

Споменавайки Пилзен, тук е мястото да споделя впечатленията от чешката бира. Пилзнер Урквел, Козел, Старобърно, Старопрамен, Крушовице. Последната ми звучеше име на ракия. Това е публична тайна, че Старопраменът в България е пълна помия и няма НИЩО общо с този в Чехия. Просто "нашия" се произвежда в Хасково, по патент на чехите - ясно е, че само емблемата е Старопрамен, без течността. Чешката бира от Чехия е превъзходна, абсолютен заслужен лидер са в този отрасъл. Мисля, че съм изпил към 10 литра чешка бира. Погледнах статистиката, средното количество на българина се пада към 70 литра годишно, докато на чеха - 150. На германеца - 110. След месец ще мина с колата през Чехия, мисля да си накупя бира.

Храната, която сме купували от магазини - чешки колбаси, чешки сладка, чешко кисело мляко. От всичко съм положително впечатлен, мисля, че имат сериозен контрол откъм качеството на храната, защото уж вземахме евтини неща, но не бяха зле. В България хранителните боклуци са в изобилие, дори да вземеш нещо по-скъпо няма гаранция, че е хубаво. Не бих определил цените като евтини, по-високи са от България. Във ФБ е много модерно да се снима една храна, която в България е по-скъпа и да се изходи, че вижте в Европа е евтина храната, а в България е много скъпо. Не е точно вярно. В Чехия бих казал, че всичко е по-скъпо поне 2,5 пъти от България. Що се отнася до цени. Цените за входове на музеи или кина - прекалено високи, направо са се забравили. В двореца Лобковиц дадохме към по 25 евро. И то по погрешка, ние си мислехме, че е билет за целия Пражки замък, а те са няколко отделни неща. Ние платихме само за едното нещо, което въобще не си струва. Лобковиц е някакъв чешки аристократ, но не е кой знае колко богата колекцията и бяхме разочаровани. Чехите нямат тази история, като Италия. Където пък са на доста по-приемливи цените за такива институции.

Минавайки към темата за историята, не може да не се заключи, че си личи кой е бил под австрийската корона и кой под ятагана(визирам България). Австрийското влияние над Чехия, която е била австрийска векове наред си се усеща в духа. Често пъти, когато съм сравнявал София и някой друг град, казвал съм, че София е много назад, не е кой знае колко уредена, няма нищо интересно в нея и съм получавал отговори като - Е, не е така, София има какво да покаже, София е хубава и т.н. Извинявайте пичове, София няма нищо интересно и това е факт. Който е роден там, няма какво по-различно да каже, с което се съобразявам. Да има определени исторически обстоятелства, но това е действителността. В София това което си струва са 2-3 исторически улици, с много въпросителни. Една такава улица е Пиротска. Но пак мизерийката си се усеща. Имаме 2-3 храма, с които много се гордеем, 2-3 музея, които са подходящи за чужденци, десетина значими стари сгради, сред които тази на СУ, няколко мола, парковете не са много са гледане и това е. Това е нашата столица без значение дали ни харесва или не, но оценката ми на база сравнение с други столици е много ниска. Където и да мръднеш настрани от главните поточни улици на Прага, никъде не е оставено занемарено. Чистотата не се нуждае от коментар. Имат забележителности, някои не чак толкова впечатлителни. Аз лично съм разочарован само от известния им Карлов мост. Статуите са едни черни, захабени. Символ е на Прага, може би на снимки е едно, но на живо е друго. Не успяхме да влезем в Националния музей, защото се наканихме последния ден, а има една голяма опашка. Наредихме се, дойде охраната и каза, че за днес повече туристи няма да бъдат приети, за утре да дойдем. Сградите са шарени, поддържани, красиви. Оживени улици, магазините не са агресивни като в България - да ти накичат 5 манекена с дрехи и да запушат половината тротоар. Много паметници на известни чехи, някои от които съм чувал. Храмовете с изключение на тази в Пражкия замък "Св.Вит", са скромни, което за католици е странно.

В този ред на мисли, относно храмовете, във всички класации чехите водят като най-нерелигиозни (наред с естонците), мисля, че бяха едва 15% религиозни. Макар да граничат с поляците, които са в другата крайност. Наблюденията са ми, че в действителност чехите почти не се занимават с религия. Ако в Македония, всичко опира до това да видиш някой храм, всички брошури те водят натам, в Чехия по-скоро рекламират Техническия музей, който доколкото разбрах е най-големият такъв в Европа. В моята стая в хотела имаше реклама на музей на средновековните измъчвания. Може би все пак това е родината на Ян Хус. Религията е Шкода.

Транспортът е излишно да казвам, колко е уреден. Вече споменах за автогарата им. Като че ли не видях тролейбуси, силно са застъпени трамваите. Има нови, има и много стари, които подозирам, че са в експлоатация не са заради невъзможност за подмяна, а защото са част от стария чух на Прага. Най-евтиният билет е 2 лв., който има време 30 минути. Като съвет, няма нужда от купуване на карта за пътуване, всичко е достъпно и близко в радиус на 2-3 километра.

Много добре са регулирани уличните търговци, най-вече на традиционни чешки вкусотии. Имат едно, което наричат Trdelnik - сладко тесто, която го пълнят с шоколад или сладолед. Примерно тези будки, са доста добре разположени, със смисъл, да не пречат. Докато в България или дори Италия - пълно с подвиджни сладоледопродавачи, които са изтъпанчват на средата и едно, че пречат, втора и грозят фона.

Всички чейнджове обменят и левове. Но най-добре в банка. Въпреки, че почти навсякъде вземат и евро, така че са нужни малко чешки крони. Трудно се свиква смятането на техни цени, защото не е като да смяташ евро в левове. Постоянно с калкулатора.

Накрая си купуваме сувенири. Видяхме евтини в една будка за вестници, ние си избираме, разглеждаме, зад нас една леля говори с продавача... на български. "Ооо здрасти". Викаме си тоя е българин. Направо на български и тоя - "Аз ви чух, но мислех, че сте хървати". Доста радостни, че срещаме българи. Видяхме друг магазин за сувенири, я да влезем. Майка и момче. Избираме си и пак - говорят си на български. И ние дадохме знак, че сме българи. Излизаме вече, учудени, на шега си казахме, ще влезем в трети магазин да видим дали ще бъде на българи. И да, пак българи. Разказахме им, че влизаме в произволни няколко магазина и все собственици българи. И последните казаха, че българите тук са като китайците в някои западни градове. Пълно е с българи, както туристи така и работещи. Чехия е доста вече богата страна и почти се изравняват с Германия по стандарт. Чехи, които работят в чужбина почти няма.

Не бих казал, че инфраструктурата е перфектна, но задоволителна. Има доста забележки. Пътуваме за Бърно по магистралата, по едно време почнаха някакви вълнички, много километри. Едни ремонти текът. Викаме си, да не сме стигнали България. Не са в цветущо състояние магистралите им, но все пак до основните им градове има такива. В градовете улиците биват.

Много важно нещо е сигурността. В Чехия, в Унгария човек се чувства много сигурен и спокоен. Престъпността е много ниска. Може би убийства, кражби, изнасилвания се случват много рядко. Често се виждат полицаи, патрулират по двойки. Интересното е, че тия които видях винаги бяха мъж и жена. Не толкова сигурни са Германия или Франция. В Мюнхен, аз съм с чанта, вървя зад двама немци. По случайност вървя зад тях, а не че ги следя. Така стана, че няколко завоя направиха и аз съм зад тях. Тия хора, толкова изплашени, на 4-5 пъти се обръщаха да ме видят, идеше ми да спра, за да получат някоя страхова невроза. Много са уплашени местните, кой каквото и да разправя. Може би и с право се страхуват, което е ЖАЛ-КО. Този страх в Чехия или Унгария го няма. В Италия оставиш ли си колелото, оставаш с една гума. Масово ще видиш откраднати велосипеди. Постоянно се краде, а също и се извършват по-тежки престъпления. Всичко това нагнетява напрежение. Около известни обекти, като гари, музеи, катедрали са разположени войскови части с автомати. Във ФБ бях гледал снимки как слагат бетонни блокове край пазари в Германия,, мислех, че е руска пропаганда. Е, не е, действително слагат едни крайно грозни такива елементи, с цел някой да не се вреже в тълпата с кола. Което докато си мислех тези неща, си мислех колко ѝ е лесно на руската пропаганда да си намира материали. Затова са виновни европейските политици, но това е друга политическа тема.

Имат си и те роми. Местни, а не приходящи. Явно си има и циганска махала. Както в наши градове си се разкарват, така и в чешките. Като че ли, са доста по-културни. В Бърно има музей посветен на ромите. Словакия има наболели проблеми с тази етническа група, но за Чехия не съм чувал.

В музеите в които влязохме, музейните работници ми се сториха крайно мързеливи и сякаш отиваш у тях, толкова нацупени. Единствена една женичка в музей в Бърно, която ни пита откъде сме, тя се опитва да говори на български, ние на чешки. Но като цяло много скучни, дори нашите са по-активни. В музеите в Словения бяха толкова активни, дори нахални да ти обясняват словенската история, която при тях е дефицит. Чешките ми исторически колеги са пълна трагедия. Също така и музеите им не са пригодени за чужденци, защото обясненията под експонатите са само на чешки.

Като заключение ще кажа, че Чехия е една заслужаваща уважение страна и задължително трябва да присъства в списъка на всеки човек, който обича да пътува.


В Прага няма само исторически сгради, има също така
и модерни. Това е Танцуващата сграда. Лично за мен тъпотия,
но е голяма атракция за много хора.