"Последният българин ще си отиде през 2134-а година"

Това е заглавие на една от най-четените статии в българското медийно пространство. Ще ви представя друг, правилен поглед над важни проблеми, които често се експлоатират от някои среди и предизвикват страх. Става дума за демографски въпроси.  За жалост, по-голямата част от обществото ни не може да филтрира лъжите и истините, не умее да си задава въпроса „Това дали е вярно?“.

Географията е една от моите обичани науки, като най-любимият ми дял е геодемографията. Всеки дял от географията е важен, но най-първостепенен е този засягащ населението. Популацията е ключова.

Разни най-вече политически и медийни кръгове злоупотребяват с тези теми, като предизвикват уплаха, безнадеждност, тъга, негативизъм и други лоши чувства. Ще се спра на няколко въпроса, които често изплуват в предизборни кампании. А защо са им нужни – защото, представяйки проблема, посочват врага който е виновен затова. Външният враг винаги консолидира масите, казано на партиен език – стяга партийните редици. В случая за виновници се представят САЩ и в по-малка степен Турция. Двете държави целят да унищожат българския народ.

„Заради турското робство, България не е 80 милиона“.

Логично да започна хронологично разглеждане на тези въпроси. С тази теза, акцентират върху „кръвния данък“, позовават се на населението на Англия, което за същия период се е увеличило от 3 на 21 млн., за разлика от българското, което от 1,8 млн. на само 4 млн. Удобно се пропуска, че английското население до началото на XIX в. е 7 млн. Франция през 1400 г. е с 17 млн., а през 1876 г. – 38 млн. Ако разгледаме държавите, навсякъде населението се увеличава около 2 пъти за този дълъг период, има и своите обяснения за всеки конкретен случай. Българското население е в норма и няма място за драма.

                „По време на комунизма населението се увеличаваше, а вижте сега…“.

Това е точно от тия въпроси, които трябва да се четат „между редовете“. Количествено населението се увеличава, но тенденцията за този процес е негативна. Разбира се, не комунизмът е виновен затова. Това е световен процес, в България започва след Първата световна война, когато е нашият връх на раждаемост и последният най-голям „набор“ е този на 1950 г., когато са родени около 182 000 (1927 г. са родени 207 хил.). Точно тия набори, които сега се пенсионират и пенсионната система се задъхва от тях. Първата държава с демографски проблеми и спад в раждаемостта, както и с демографска политика това е Франция, още през XIX в. У нас след 1950 г., раждаемостта спада, но смъртността е малка, защото родените в началото на века са в разцвета на своите сили, но и тя се увеличава. Спорно е дали или не годината 1988 (115 хил), е първата с отрицателен прираст, безспорно следствие на турското изселване. Така или не, дали режимът е щял да се запази или не, със сигурност следващите години отрицателният прираст е сигурен. Не се отчита и „Желязната завеса“ – когато нямаш опцията да напуснеш държавата, си стоиш тук и въпреки това се стига до това положение, вероятно властта е само забавила този процес. Разбира се, никой не може да бъде обвинен, защото е естествена тенденция.

„Българското село беше убито от демокрацията (САЩ), а преди процъфтяваше“.

Крайно невярно твърдение. Процесът на урбанизация е започнал още със създаването на модерната българска държава. Той е засилен след индустриализацията и колективизацията от 50-те и 60-те години на ХХ в. В края на комунистическото управление, властта се опитваше чрез специални програми да заселва именно такива „процъфтяващи“ села, най-вече в периферни райони. Неуспешно. Ако разгледаме статистика на населението на селата и промяната му, ще забележим, че резкият спад е през 60-те и 70-те. Избирам на случаен принцип някакво село – село Брест, област Плевен. Това село е било най-голямото в Дунавската равнина, през 1950 г. е имало 9 000 души, през 1988 г. – 3200. А днес – 2000. Колкото и да е парадоксално, тогава селата които са имали положителен прираст са единици, а днес селата, които се увеличават са десетки. Всеки човек се старае да бъде в по-модерна среда. Нима децата от селата не желаят кино, спортни отбори, заведения, клубове и др.? Лесно е човек от София да упреква хората, които са решили да се преместят в града. Не може във всяко село да има кино или дори бар, просто е нерентабилно. Комунистическата система, против всякаква логика поддържа доколкото може някакъв „живец“ в селата, но никой не се е впечатлявал и процесът продължавал. Това се случва почти навсякъде по света. Тъжно, но няма място за паника.

                „Стара Загора беше 200 000 души, имаше живот в градовете“.

Населението от селата се насочва към градовете, логично е те да се увеличават. Ако разгледаме тренда, към 80-те години градовете почти са стигнали своя максимум защото резервът от селата е изчерпан и няма как да се разширяват повече. Процесът е естествен, но в България се е случил в голяма степен изкуствено. Град Стара Загора не е стигнал до 156 хил. по естествен начин т.е. с раждаемост, а основно с имиграция. Най-просто може да се погледнат селата в общината – нетипично малки с изключение за 3-4 села по-големи, от общо 52. Така е и с другите градове, основно тогавашните окръжни центрове. Лом е бил винаги по-голям град от Монтана, но защото Монтана е бил новият център, бива изместен. И така нататък. Това говорене е спекулация.   

                „Българският народ ще изчезне през 2134г., никой друг не се топи толкова бързо“.

Много хора не могат да го схванат, но същност нашият народ е един от най-стабилните като количество народи в света. През 1979, 1989, 2001, 2011, 2018 г. – българският народ се движи около числото 10 милиона в света. Държавата намалява, поради икономически проблеми. В демографската наука съществува термин „демографски преход“, който се състои в преход между висока раждаемост и висока смъртност към ниска раждаемост и ниска смъртност. Това не се случва за няколко десетилетия. Нашият народ е почти изминал този преход, както наблюдаваме раждаемостта няма големи колебания, смъртността се понижава също и ще стигнем до момента в който ще се изравнят в ниски коефициенти. Проблемът на България е емиграцията, която същност е причина за по-късното стабилизиране. Всеки знае следствие на какво се дължи тя. Ако разгледаме народи като германския, руския и японски, а може и всички европейски народи. Германският народ намалява главоломно и по различни изчисления днес е към 63 млн., а Германия се поддържа на 82 млн. само заради емиграцията. Германците се топят като народ буквално, докато при нас имаме преместване. Япония също достигна своя максимум. Проблемът в Русия е същият като в Германия, причината е същата и всеки я знае, историческа е. Населението в Русия се поддържа от отделни републики. Ако се направи една класация, същност нашият народ няма да е на еди кое си предпоследно място по изчезване. Ние имаме вариант при благополучие на държавата това население да се възвърне, а Германия го няма и там положението е същност катастрофално, а не при нас.

„Турция, чрез турците ще превземе България“.

Това е народът и държавата, представяни като най-големи врагове. Тук идва комичната ситуация, че всеки знае чуждите държави какви планове кроят за нашата – как, откъде, не казват. Турската общност, както и българската намалява. Няма място за притеснение. Днес, турците в България никога не са били по-малко (освен преди 1396 г.). В това число на български турци се включва и цигани, които се представят за турци, също и българомохамедани. Според последното преброяване те са 588 хил., от тях само можем да предполагаме колко нетурци се подвизават под този етнос. Със сигурност можем да говорим поне за 150 хил. такива. Тази общност е концентрирана в няколко области, от което някои си правят изводи, че цяла България е така.

Област	Българи      2001    Турци		Българи      2011     Турци
България	6 655 000	746 000	5 664 000	588 000
Кърджали	56 000	101 00	39 000 (-17 000)	86 000 (-15 000)
Разград	67 000	72 000	49 000 (-18 000)	57 000 (-15 000)
Търговище	76 000	49 000	57 000 (-19 000)	38 000 (-11 000)
Шумен	123 000	60 000	99 000 (-24 000)	51 000 (-9 000)
Силистра	84 000	49 000	64 000  (-20 000)	40 000 (-9 000)

Относно какъв е процентът на нетурците подвизаващ се под името турци, можем да съдим по данните за Кърджали, където те почти не присъстват и показва какво е реалното положение в динамиката. В другите области, количеството турци се поддържа в голяма степен от роми, изповядващи исляма, много са малко тези, които се числят към българския етнос. Ако превърнем някои числа в коефициенти, например за област Търговище – българите са намалели в този период с 25%, а турците с 22,4%. В тази статистика не влизат тези, които не са се самоопределили, а те са голям процент. Турчин, който не декларира своята националност почти няма, т.е. общият им процент спада с още. За област Търговище това са 20 000 души без националност – това са вероятно българомохамедани, роми, но и със сигурност не малко българи.  Изводът е, че двата етноса намаляват почти равномерно навсякъде. Има и други фактори, като закъсняло намаляване на раждаемостта сред тази група. Страхът е безпочвен.

                „България се циганизира, само цигани навсякъде, а преди не беше така“.

Определено тази група е проблемна по много отношения. Процесите, които са се случили с българите и турците, при тях закъсняват най-много. Късно навлизане в модерността. Малко хора знаят за българо-румънските трансфери на румънски цигани основно към Северозападна България, където днес има махали с румъноговорещи цигани. Както и с Югославия. Един от най-известните ни представители на тази общност е противоречивият Кирил Рашков - „Цар Киро“, който е роден в Югославия. Преди социализма, циганите не са били разпръснати в цяла България. Един пример – областта с най-висока концентрация на цигани е Сливен. Единствено в града Сливен е имало цигани, махалата им е разрушена заради строежа на ЖП гарата, властта ги разселва из сливенските села и Котленския Балкан, така днес се стига до 70% „циганизиран“ Котел, при 0% през 30-те. Комунистите правят така, че вместо да бъдат в определени селища – във всички селища. Донякъде умисълът е бил да бъдат размити сред „българското море“, но без мислене в перспектива. Със сигурност техният брой е много над този, който познава статистиката. Силно се преувеличава и тяхната значимост. Да, раждаемостта сред тях е висока, но и смъртността, в частност детската смъртност се формира основно от тях. Тяхната средна възраст е много ниска. Казано по-простичко, те се раждат много, но докато българите си живеят и са в разцвета на силите си през 40-те и 50-те години от своя живот, то циганите започват да умират на тази възраст. Те са в положението на българите в началото на ХХ в. – висока раждаемост и висока смъртност, ниска продължителност на живота. От което може да се изходи, че тяхното развитие се забавя с поне 100 години. Тенденцията е за спад и в тяхната раждаемост, което може да се проследи в броя на ражданията в областите, където са концентрирани, като Монтана, Сливен и т.н. Личните ми наблюдения са, че българите имат средно по 1 дете, турците по 2, циганите – 2, трудно 3, рядко са многодетните, но от значение е и средата. В гетото са не малко многодетните.  Силно се преекспонира и тази тема.

            Нещо като заключение.

Няма място за паника. Нито последният българин ще умре през 2100 и някоя си година, нито турците някога етнически ще доминират, нито някой ще има честта да е последният, който ще угаси лампата на държавата. Както се казва в една нашумяла песен, вече превърнала се фраза в афоризъм – „всичко е точно“.

Потребности на живота преди и след 1989 г.

Голяма част от нашето общество е застинало около 1980-те години. Тази част ще ти каже колко е зле сега, няма оправия, ще изброява очевадни проблеми на нашето съвремие и задължително се връща в далечната например 1979 г. с данни как е протичал животът тогава. Общо взето данните са субективни и най-често всичко опира до салама т.е. до възможно най-скромен битовизъм. Нека така да е, всеки има различни ценности. Тази част от любимия ни народ не обича да влага усилия, за да промени сегашното окаяно положение, а само констатира. Това, че някой е живял в дадена епоха не го прави по-достоверен източник. За мен всеизвестните хвалби винаги са ми изглеждали силно преувеличени, дори преди да се запозная по-детайлно с конкретни числа. Най-логичният въпрос, който изплуваше в моето детско съзнание след изслушване на такава тирада хвалебствия е „Като е било толкова хубаво, защо е рухнало?“.  

Липсваше ми наистина една статия, в която авторът да не изпада в крайности, а да направи съпоставка на цени и заплати днес и през 80-те години, на база известни статистически числа, с правилните изводи накрая. Няма пълна обективност, но доколкото е възможно. Числата, които ще използвам са взети от интернет, ще разчитам да са достоверни.

За отправна точка ще взема десетилетието преди края на епохата на Тодор Живков т.е. между 1979 г. и 1989 г. А за днес – възможно най-актуални данни.

През 1979 г. средната заплата е била 165 лв., а през 1989 г. е вече 274 лв. Ще взема за отправно число, заплатата в средата на периода т.е. 1984 г. – 207 лв.

Източник:   http://trudipravo.bg/index.php/znanie-za-vas/1054-srednomesechna-rabotna-zaplata-i-srednomesechen-osiguritelen-dohod

Както знаем, не всеки взема средна заплата, затова е важна и минималната работна заплата. През 1979 г. тя е 100 лева, а през 1989 г. – 140 лв. През 1984 г. е 110 лева, което число ще бъде моята база за този показател.

Източник: https://www.kik-info.com/spravochnik/mrz.php

                Не можах да намеря сигурна информация, дали това са суми без удръжките или не, и ако да, колко са самите удръжки. Затова от днешните данни ще използвам сумите на брутните заплати. Тъй като днес наблюдаваме сериозни различия между столица-провинция, ще откроя средната заплата съответно в столицата и провинцията. В София през 2017 г. тя е била 1427 лв., а в останалата част на България – 864 лв. Минималната заплата от януари 2018 г. е 510 лв.

Източник: http://www.nsi.bg/bg/content/3930/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82

                Някои основни стоки:

Стока	1 л./кг./бр. (преди 1989г.)	1 л./кг./бр. (2017/18г.)	Количество, закупено със средна заплата, преди и сега (София)	Количество закупено с минимална заплата, преди и сега
Мляко	0,30 лв.	1,40 лв.	690 л. / 617 л. (1019 л.)	366 л. / 364 л.
Кисело мляко	0,23 лв.	0,60 лв.	900 бр./ 1440 бр. (2378 бр.)	478 бр. / 850 бр.
Сирене	2,30 лв..	5,0 лв.	90 кг. / 173 кг. (285 кг.)	48 кг. / 102 кг.
Бял хляб (1 кг)	0,30 лв.	1,15 лв.	690 кг. / 751 кг. (1241 кг.)	366 кг. / 443 кг.
Свинско месо(с кост)	2,60 лв.	6,0 лв.	80 кг. / 144 кг. (238 кг.)	42 кг. / 85 кг.
Свинско месо (без кост)	4,50 лв.	8,50 лв.	46 кг. / 102 кг. (168 кг.)	24 кг. / 60 кг.
Луканка (1 кг)	6,0 лв.	13,0 лв.	35 кг. / 66 кг. (110 кг.)	18 кг. / 39 кг.
Яйца (1 бр.)	0,10 лв.	0,23 лв.	2070 бр. / 3757 бр. (6204 бр.)	1100 бр. / 2217 бр.
Цигари (1 кут)	0,50 лв.	5,00 лв.	414 / 173 (285)	220 / 102
Ракия	7,20 лв.	10,00 лв.	29 л. / 86 л. (143 л.)	15 л. / 51 л.
Бензин	0,80 лв.	2,38 лв.	259 л. / 363 л. (600 л.)	138 л. / 214 л.
Нафта	0,45 лв.	2,13 лв.	460 л. / 406 л. (670 л.)	244 л. / 239 л.

Изводи до тук: Вероятно, някои стоки, като прясното мляко са били по-евтини, но това си има своето обяснение – по-високи държавни дотации, за разлика от сега. Цигарите днес са много по-скъпи, заради рестриктивната политика, водена от повечето държави. Със сигурност, качеството на доста от хранителните продукти е било по-добро. Достъпността е била всеизвестен проблем – не може да закупиш 35 кг. Луканка, тъй като няма такова количество, дори в София. Трябва да се намери баланса, кое е по-важно – да притежаваш сухи пари, с които да не може да купиш нищо или да имаш малко, но да имаш избор и възможност да купиш. Изключваме проблемите с намирането на връзки, даването на подкупи, висенето по опашки, тичането по магазини, молби, оплаквания и т.н., което не влиза в сметките, излиза, че това време не е чак толкова розово за колкото се описва. Текущ проблем за модерното ни мобилно общество са цените на горивата. Но какво е било преди – ако все пак се сдобиеш с автомобил, най-често той е бензинов и съветски, който изразходва 13-15 литра бензин, то днешният му еквивалент употребява 6-7 литра. При голям късмет, ако се сдобиеш с дизелова Шкода или Пежо, то тогава ще ти гори 10-12 литра нафта. Днес, сравнително по-бърза и луксозна дизелова кола, със средна кубатура гори 5-6 литра. Тоест има продукти, които трябва да се анализират по метода на „между редовете“.

                Тъй като не всичко е ядене и пиене, което един човек може да си го осигури като се отдръпне от обществения живот в някое много далечно село, всеки модерен човек се стреми към комфорт и лукс. Всеки един при свое желание може да стане исихаст или отшелник, като нашите духовни отци Теодосий Търновски и Иван Рилски. Този живот едва ли би бил оферта за повечето хора. Всеки един човек желае да притежава дом, автомобил, разнообразна техника, от време на време да релаксира и т.н. По подобие на сравнението ми с основните стоки, ще направя такова за съпътстващи нашия живот неща. Числата на заплатите са същите.

Вид	Цена	Цена	Необходими брой заплати преди (ср./мин.)	Необходими брой заплати сега(ср./мин./София)
Автомобил – Трабант/ Опел	5660 лв.	19 380 лв.	27 / 52	22 / 38 / 14
Автомобил -Лада / Фолксваген	8000 лв.	33 000 лв.	39 / 73	38 / 65 / 23
Автомобил -Волга / Мерцедес	11 860 лв.	53 520 лв.	57 / 108	62 / 105 / 38
Двустаен панелен апартамент - София	14 300 лв.	46 000 лв.	69 / 130	53 / 90 / 32
Двустаен панелен апартамент - провинция	8400 лв.	32 000 лв.	41 / 76	37 / 63 / 22
Цветен телевизор	1500 лв.	200 лв.	7,2 / 13,6	0,2 / 0,4 / 0,1
Хладилник	300 лв.	300 лв.	1,4 / 2,7	0,3 / 0,6 / 0,2
Перална маш.	550 лв.	400 лв.	2,7 / 5	0,5 / 0,8 / 0,3
Печка Раховец	175 лв.	150 лв.	0,8 / 1,6	0,2 / 0,3 / 0,1
Телефон	400 лв.	30 лв.	1,9 / 3,6	0,03/ 0,05 / 0,01
Фотоапарат	500 лв.	200 лв.	2,4 / 4,5	0,2 / 0,4 / 0,1
Обувки	20 лв.	35 лв.
Дънки	70 лв.	25 лв.
Авиобилет София-Варна	22 лв.	20 лв.
Почивка на море, 14 дни, семейство 4 чл.	980 лв.	1500 лв.	4,7 / 8,9 (х2 – 2ма работещи 2,3 / 4,4)	1,7 / 2,9 / 1

Изводи: В този случай, предишната система губи по всички показатели, някъде много значително. Няма нито един показател, който да бъде в полза на „стария ред“. Тук също може да се добавят някои звездички към някои неща – не всеки е можело да пътува със самолет както сега; днес може да отидеш на почивка където пожелаеш, когато и с когото поискаш; ако имаш дадено хоби, например фотография, днес имаш богат избор от фотоапарати; нямаш ограничения в покупката на жилища; можеш да закупиш жилище по-бързо, имайки възможност да работиш където искаш по света; имаш опция да си купиш стара кола, която да ти върши прекрасно работата. Не по-маловажно е обстоятелството, че не всичко е можело да придобиеш веднага и без главоболия. Много важен детайл, който пропуска всеки човек е че днес имаме много нови разходи, които тогава ги е нямало, като например интернет. Съществуват много повече стоки, които да пожелаеш и съответно да похарчиш пари. 

          Всеки един млад човек трябва да разглежда фактите критично и да оформи адекватно мнение по въпроси, касаещи сравненията на двата периода. Не е правилно да се влияе от по-възрастен човек, който само защото е живял тогава определя кое е правилното. 

(Не всички числа са строго точни, най-вече поради липса на информация)