вторник, 29 декември 2015 г.

Седемте Рилски езера, България

Седемте Рилски езера са група езера с ледников произход, като всяко едно езеро има своя специфична форма. Най-високото езеро се намира на 2535 метра. Последователността им е следната: Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро. Тази група езера, за мене е "Перлата на Рила". Наистина, едно невероятно място, което го препоръчвам на всеки.
Личеше си есента.


През ранната есен на 2013 г. , бях на гости при моите роднини в Дупница. Братовчед ми, предложи да отидем до езерата и разбира се, бяхме съгласни, понеже лично аз не съм ги посещавал до този момент. Предната вечер се екипирахме с твърди обувки, дебело облекло, чанти, храна и изчакахме да изгрее слънцето, за да потеглим към езерата - малко беше трудно, понеже ние бяхме с летни дрехи и джапанки, но щом има желание...


Гледка от пропастите край пътя.




"Лагера" ни на последното езеро и импровизирания ни "обяд" :)  

С автомобил се достига до хижа Пионерска, след това се върви малко и се стига до лифта, където може и с лифт, може и с оффроуд джипове да се изкачва до хижа Рилски езера, от която започва похода към езерата. Точно тогава правеха профилактика на лифта, като даже и добре се получи, че да пробваме и джиповете, а на връщане с лифт. С джиповете беше разбиващо, през огромните камънаци.

Хижа Пионерска




Хижа Рилски езера
Покрай пътя виждаме доста свободно пасящи коне, като конете са и основен транспорт в този регион. На връщане имаше цял "конвой" с провизии за хижата. След изкачването на първия хълм, виждаме и първото езеро - Долното езеро.

Долното езеро


Кервана с провизиите
Езерото Бъбрека - най-голямото езеро по обем от групата. Като от това езеро, пихме вода, макар че се виждаха рибите, които хората ги хранеха. Но водата беше изключително чиста и сладка. И много ледена. 
Бъбрека


Като средностатистически българи, си носихме и домашна ракия. Минахме покрай едно поточе, къде си оставихме шишето да се охлажда под камъни във водата. 

Поточето "Хладилник" :)
Стигнахме и до най-дълбокото езеро - Окото. Неговата дълбочина е 38 метра. 

Снега от зимата си стоеше. 
За късмет, всеки минал през това място оставяше няколко камъчета във вид на пирамида. 


Освен хора, сред тази красота дишат и домашните им любимци.
Един "Вълчо"

След като минахме през всичките невероятни езера, дойде време да се връщаме, защото не е препоръчително да оставаме до стъмняване горе. Стигнахме до лифта, който използвахме на връщане.

 







Стигнахме до Сапарева баня. Видяхме се с приятели, разходихме се из града малко. Искахме да видим най-горещия гейзер на Балканския полуостров, който изригвал през определено време. И докато го чакаме, ми свърши батерията на апарата, заради което не го снимах :) 


Някакво друго шадраванче 

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! 












Няма коментари:

Публикуване на коментар