сряда, 7 ноември 2018 г.

Впечатления от Чехия

Миналата седмица бях на гости на Чехия. Мой добър приятел пожела да направя анализ на видяното и съответните изводи. Винаги след като посетя нова държава се интересувам от обстановката, вглеждам се почти във всеки детайл и си правя съответните сравнения. Безспорно всяка държава си има свои особености. Чехите са колкото близки, толкова и далечни от нас (не в смисъла на разстояние, разбира се).

Първоначалните ни планове бяха да посетим Полша, към която от дълго време изпитвам интерес, но поради различни обстоятелства променихме дестинацията. Друга наша приятелска групичка ни викаше за Амстердам, но вече се бях ориентирал към Централна Европа. В един и същи ден тръгнахме половината за Прага, другата половина за Амстердам.

На сутринта в 5:55 ч. пристигнахме в Прага, на централната автогара UAN Florenc. Решихме да изпием по една топла напитка и да похарчим първите чешки крони. Моето капучино струваше 45 крони, което е приблизително 3,50 лв. Сградите на автогарата (не е централизирана една огромна сграда, като в София, а са няколко) са уютни, модерни и най-важното топли. Местата за сядане са едни дълги пейки, зад които на всеки метър има два контакта и две места за зареждане чрез жакове. Модерните смартфони изискват доста енергия и на такива обществени места, където се виси с часове са просто необходими. Прага е много свързана с доста европейски градове, прави впечатление многото бюра на украински и руски транспортни фирми, които организират превоз до там. Руснаци и украинци - пълно. Един руснак седеше до нас, с една стара чанта. Която мърда. Аз го попитах - Что находиться в етой сумке? И тоя ми отваря чантата - куче. И един голям стар куфар, имаше марки, картички, стари неща. Руски клошар. В заведението до нас седнаха група млади турци, очевидно на екскурзия. Вътре пушенето е забранено по презумпция навсякъде в Европа, това е ясно. Двете момчета си изкараха по една цигара и излязоха навън да пушат. Точно в този момент и ние излязохме и какво се случи. Минават двойка полицаи и ги глобиха, писаха им актове. Оказа се, че пушенето е забранено и навън около гарата, което е и обозначено. Спрямо пушенето се води тотална война в Чехия, много е ограничено. Не видях по главни улици да се пуши, не знам къде пушат хората. В нито едно заведение нямаше пепелници.

Автогарата е много приветлива и чиста. Сутринта миеха с пара местата където се чакат автобусите. На всяко място където спира автобус (платформа както му викат на чешки или по български - сектор) има отделно електронно табло, на което пише информация за всички автобуси, закъснения евентуално. Има денонощен диспечер, който дава информация, основно ако има закъснения. Вътре в гарата има централно табло с всички автобуси. Организацията е перфектна. За разлика от някои други гари малко по на запад, например в Мюнхен. Системата е много примитивна. Ние пътувахме с FlixBus. Има момче и момиче, които са "викачи". Дойде някой автобус за Берлин, примерно и тия почват - "БЕЕЕРЛИИИН, БЕРЛИИИН".  Обикалят сред чакащите и казват, че ееее оня автобус е за Берлин. Гарата в Мюнхен е коренно противоположна на тази в Прага. Абсолютен хаос съществува в нея. Не може да усетиш, че си в Германия (не поради преобладаваща негерманска фауна, а заради обстановката). Мръсотията прелива. Търкалят се стъклени шишета, може да събереш няколко каси. Студено, има един коридор където е топло, но няма места за седене и всички са налягали или седнали по земята. Там се пуши, хартийки хвърчат, кошчетата преливат. Което е най-безобидно, защото някъде в самата гара се усещат и физиологични миризми. Минахме през Регенсбург и Нюрнберг. До гарата във втория град - боклуци, една търкаляща се гума - все едно България. Чехия е много по-напред от Германия, която лежи само на стара слава. Ако покажа снимки на българин, който не е ходил там, без да казвам кои снимки откъде са - грешно ще предположи, че по-уредената гара е в Германия.

Тръгнахме към хотелчето, прекалено рано се озовахме там, а няма денонощна рецепция. Все пак се обадихме, макар че беше досадно толкова рано. Момиченцето ни каза - "До 5 минути идвам!". Ние се подигравахме, шегички си пускахме, тия са от нашия тертип, 5 минути ще станат един час. Пълни глупости - момичето дойде на петата минута. Обожавам хора, които спазват обещания до минутата, защото аз съм така. Миналата година имахме транспортен проблем, чакахме на гарата в Любляна цяла нощ, няма автобус, няма гара, мръзнем. Звъним по телефона, който е дежурен - говорим с немци, италианци (фирмата е FlixBus, немска). Ибаси лъжливите говеда, от немец не съм го очаквал. И чакахме до 6 часа сутринта, от 21:00; декември месец. Не бяхме само ние, но яко се изгавриха, макар че получихме компенсации. Искам да кажа, че съм останал положително впечатлен от точността и коректността на чехите. Като швейцарците са.

Нека да сме наясно с едно - нито българките са най-красивите, нито българите са с най-големите пениси, нито сме най-великата държава. Това са твърдения на заслепени хора и/или такива, които не са излизали от България. Чехкините са масово високи, синеоки, светлокоси, без наднормено тегло и спокойни. Типично отговорящи за славянки в описанията от учебници от 60-те. Това са субективни категории, но през моите очи ми направиха силно впечатление. Голям проблем за нашия европейски свят е наднорменото тегло. Като че ли не съществува в Чехия или поне не се набива на очи. Нещо, което в България не е така. Чехите, макар според всички статистики да са най-големите консуматори на бира, не забелязах да им стърчат големи тумбаци.

Макар ние в някои представи да се водим славяни - визуално нямаме нищо общо с чехите, както и с руснаците. Езикът ни е нещото, което ни свързва. Разбирам ги, но с доста усилия и то отчасти. Словенският, въпреки, че е също далечен от българския не ми е трудност, но чешкият - усеща се, че е в друга категория (западнославянски език). Но чехите си знаят чужди езици. Безспорно, най-употребяваният чужд език е... немският. Винаги почват с немски. Английски, немски, италиански, полски - тия вървят. Руски - не, не и не. Това е обида за тях. На няколко пъти се изложих, в единия магазин ми обясни, че тук руският не се признава. Немски - да, руски - не. Знаят го, но имат тежки емоции с Русия и Съветския съюз. Много руски туристи има, наблюденията ми са, че се оправят на немски. Повечето руски туристи знаят немски, както самият Владимир Путин. Чехите подхождат с едно отношение спрямо всички, с едно изключение. Седнат руснаци някъде - нищо особено, или пък немци. Не е като за съжаление в България - на морето, влязат руснаци и нашите изпадат в екстаз и кома от кеф. Някой би ги приел чехите за студени, но по-скоро за мен са сериозни. Изключението са словаците. На няколко пъти дочух, че става дума за словаци, спрямо тях по-различно, все едно срещат роднини. Бих сравнил отношението ни към македонците, с малката разлика, че ние изпитваме известна омраза.

Както споменах, чехите имат единствено по-различно отношение спрямо словаците. На автогарата има карти, на някоя фирма, която показва докъде пътуват техните автобуси, и внимание - на картата не е само Чехия, а и Словакия. Все едно е показана Чехословакия. И на още 2 места го видях така, но за тях това е нормално. Все едно на Терминал 1 в София, картата която е на България да включва и Македония - много ясно, че ще стане международен скандал.

Споменах и за чешко-руските отношения. В Чехия законодателството е много стриктно спрямо нацисткото и комунистическото минало. Забранено е пропагандирането на нацистки или комунистически символи. За първи път видях как се глобява човек с шапка върху която има съветски символи. Това го видях до техния Национален музей, по ирония явно - близо до мястото където се самозапалват Ян Палах и Ян Зайц, в протест на съветската окупация на Чехословакия. Явно не беше местен, полицаите му писаха акт и конфискуваха шапката. Никъде в магазините за сувенири не се продават предмети с изображения на Сталин или Хитлер, забраната се спазва тотално. На метри от Европейския парламент в Страсбург може да си купиш тениска с надпис "СССР", но в Чехия - не. Ето това е принципна позиция, а не като в някои по-западни страни, където се прилагат лицемерни правила по отношение близката тежка история. Нямат паметници на съветска тематика. Но в Париж има метростанция, която носи името "Сталинград". В Италия комунистическите манифестации са легални и разрешени. Когато някой от Брюксел сочи с пръст към някоя страна от Централна Европа, сещайте се за този факт.

Още като минавахме през Пилзен през нощта ми направи впечатление какво преобладава в местния автопарк - много ясно, че Шкода. Толкова много шкоди на едно място не съм виждал. Може би съотношението е 1:3 в Прага. Мощно стимулират марката. Фолксваген, когато са купили фалиралата фирма Шкода правилно са преценили, че има хляб в нея (както и Рено - с Дачия). Не случайно тези дни в България се заговори, че Шкода искали да правят нов завод, но понеже в Чехия няма работна ръка, искат да е вероятно в България. Лично на мен ми допада тази марка, бих си купил в бъдеще. И в Италия толерират Фиат, но не доминира чак така както Шкода в Чехия.

Споменавайки Пилзен, тук е мястото да споделя впечатленията от чешката бира. Пилзнер Урквел, Козел, Старобърно, Старопрамен, Крушовице. Последната ми звучеше име на ракия. Това е публична тайна, че Старопраменът в България е пълна помия и няма НИЩО общо с този в Чехия. Просто "нашия" се произвежда в Хасково, по патент на чехите - ясно е, че само емблемата е Старопрамен, без течността. Чешката бира от Чехия е превъзходна, абсолютен заслужен лидер са в този отрасъл. Мисля, че съм изпил към 10 литра чешка бира. Погледнах статистиката, средното количество на българина се пада към 70 литра годишно, докато на чеха - 150. На германеца - 110. След месец ще мина с колата през Чехия, мисля да си накупя бира.

Храната, която сме купували от магазини - чешки колбаси, чешки сладка, чешко кисело мляко. От всичко съм положително впечатлен, мисля, че имат сериозен контрол откъм качеството на храната, защото уж вземахме евтини неща, но не бяха зле. В България хранителните боклуци са в изобилие, дори да вземеш нещо по-скъпо няма гаранция, че е хубаво. Не бих определил цените като евтини, по-високи са от България. Във ФБ е много модерно да се снима една храна, която в България е по-скъпа и да се изходи, че вижте в Европа е евтина храната, а в България е много скъпо. Не е точно вярно. В Чехия бих казал, че всичко е по-скъпо поне 2,5 пъти от България. Що се отнася до цени. Цените за входове на музеи или кина - прекалено високи, направо са се забравили. В двореца Лобковиц дадохме към по 25 евро. И то по погрешка, ние си мислехме, че е билет за целия Пражки замък, а те са няколко отделни неща. Ние платихме само за едното нещо, което въобще не си струва. Лобковиц е някакъв чешки аристократ, но не е кой знае колко богата колекцията и бяхме разочаровани. Чехите нямат тази история, като Италия. Където пък са на доста по-приемливи цените за такива институции.

Минавайки към темата за историята, не може да не се заключи, че си личи кой е бил под австрийската корона и кой под ятагана(визирам България). Австрийското влияние над Чехия, която е била австрийска векове наред си се усеща в духа. Често пъти, когато съм сравнявал София и някой друг град, казвал съм, че София е много назад, не е кой знае колко уредена, няма нищо интересно в нея и съм получавал отговори като - Е, не е така, София има какво да покаже, София е хубава и т.н. Извинявайте пичове, София няма нищо интересно и това е факт. Който е роден там, няма какво по-различно да каже, с което се съобразявам. Да има определени исторически обстоятелства, но това е действителността. В София това което си струва са 2-3 исторически улици, с много въпросителни. Една такава улица е Пиротска. Но пак мизерийката си се усеща. Имаме 2-3 храма, с които много се гордеем, 2-3 музея, които са подходящи за чужденци, десетина значими стари сгради, сред които тази на СУ, няколко мола, парковете не са много са гледане и това е. Това е нашата столица без значение дали ни харесва или не, но оценката ми на база сравнение с други столици е много ниска. Където и да мръднеш настрани от главните поточни улици на Прага, никъде не е оставено занемарено. Чистотата не се нуждае от коментар. Имат забележителности, някои не чак толкова впечатлителни. Аз лично съм разочарован само от известния им Карлов мост. Статуите са едни черни, захабени. Символ е на Прага, може би на снимки е едно, но на живо е друго. Не успяхме да влезем в Националния музей, защото се наканихме последния ден, а има една голяма опашка. Наредихме се, дойде охраната и каза, че за днес повече туристи няма да бъдат приети, за утре да дойдем. Сградите са шарени, поддържани, красиви. Оживени улици, магазините не са агресивни като в България - да ти накичат 5 манекена с дрехи и да запушат половината тротоар. Много паметници на известни чехи, някои от които съм чувал. Храмовете с изключение на тази в Пражкия замък "Св.Вит", са скромни, което за католици е странно.

В този ред на мисли, относно храмовете, във всички класации чехите водят като най-нерелигиозни (наред с естонците), мисля, че бяха едва 15% религиозни. Макар да граничат с поляците, които са в другата крайност. Наблюденията са ми, че в действителност чехите почти не се занимават с религия. Ако в Македония, всичко опира до това да видиш някой храм, всички брошури те водят натам, в Чехия по-скоро рекламират Техническия музей, който доколкото разбрах е най-големият такъв в Европа. В моята стая в хотела имаше реклама на музей на средновековните измъчвания. Може би все пак това е родината на Ян Хус. Религията е Шкода.

Транспортът е излишно да казвам, колко е уреден. Вече споменах за автогарата им. Като че ли не видях тролейбуси, силно са застъпени трамваите. Има нови, има и много стари, които подозирам, че са в експлоатация не са заради невъзможност за подмяна, а защото са част от стария чух на Прага. Най-евтиният билет е 2 лв., който има време 30 минути. Като съвет, няма нужда от купуване на карта за пътуване, всичко е достъпно и близко в радиус на 2-3 километра.

Много добре са регулирани уличните търговци, най-вече на традиционни чешки вкусотии. Имат едно, което наричат Trdelnik - сладко тесто, която го пълнят с шоколад или сладолед. Примерно тези будки, са доста добре разположени, със смисъл, да не пречат. Докато в България или дори Италия - пълно с подвиджни сладоледопродавачи, които са изтъпанчват на средата и едно, че пречат, втора и грозят фона.

Всички чейнджове обменят и левове. Но най-добре в банка. Въпреки, че почти навсякъде вземат и евро, така че са нужни малко чешки крони. Трудно се свиква смятането на техни цени, защото не е като да смяташ евро в левове. Постоянно с калкулатора.

Накрая си купуваме сувенири. Видяхме евтини в една будка за вестници, ние си избираме, разглеждаме, зад нас една леля говори с продавача... на български. "Ооо здрасти". Викаме си тоя е българин. Направо на български и тоя - "Аз ви чух, но мислех, че сте хървати". Доста радостни, че срещаме българи. Видяхме друг магазин за сувенири, я да влезем. Майка и момче. Избираме си и пак - говорят си на български. И ние дадохме знак, че сме българи. Излизаме вече, учудени, на шега си казахме, ще влезем в трети магазин да видим дали ще бъде на българи. И да, пак българи. Разказахме им, че влизаме в произволни няколко магазина и все собственици българи. И последните казаха, че българите тук са като китайците в някои западни градове. Пълно е с българи, както туристи така и работещи. Чехия е доста вече богата страна и почти се изравняват с Германия по стандарт. Чехи, които работят в чужбина почти няма.

Не бих казал, че инфраструктурата е перфектна, но задоволителна. Има доста забележки. Пътуваме за Бърно по магистралата, по едно време почнаха някакви вълнички, много километри. Едни ремонти текът. Викаме си, да не сме стигнали България. Не са в цветущо състояние магистралите им, но все пак до основните им градове има такива. В градовете улиците биват.

Много важно нещо е сигурността. В Чехия, в Унгария човек се чувства много сигурен и спокоен. Престъпността е много ниска. Може би убийства, кражби, изнасилвания се случват много рядко. Често се виждат полицаи, патрулират по двойки. Интересното е, че тия които видях винаги бяха мъж и жена. Не толкова сигурни са Германия или Франция. В Мюнхен, аз съм с чанта, вървя зад двама немци. По случайност вървя зад тях, а не че ги следя. Така стана, че няколко завоя направиха и аз съм зад тях. Тия хора, толкова изплашени, на 4-5 пъти се обръщаха да ме видят, идеше ми да спра, за да получат някоя страхова невроза. Много са уплашени местните, кой каквото и да разправя. Може би и с право се страхуват, което е ЖАЛ-КО. Този страх в Чехия или Унгария го няма. В Италия оставиш ли си колелото, оставаш с една гума. Масово ще видиш откраднати велосипеди. Постоянно се краде, а също и се извършват по-тежки престъпления. Всичко това нагнетява напрежение. Около известни обекти, като гари, музеи, катедрали са разположени войскови части с автомати. Във ФБ бях гледал снимки как слагат бетонни блокове край пазари в Германия,, мислех, че е руска пропаганда. Е, не е, действително слагат едни крайно грозни такива елементи, с цел някой да не се вреже в тълпата с кола. Което докато си мислех тези неща, си мислех колко ѝ е лесно на руската пропаганда да си намира материали. Затова са виновни европейските политици, но това е друга политическа тема.

Имат си и те роми. Местни, а не приходящи. Явно си има и циганска махала. Както в наши градове си се разкарват, така и в чешките. Като че ли, са доста по-културни. В Бърно има музей посветен на ромите. Словакия има наболели проблеми с тази етническа група, но за Чехия не съм чувал.

В музеите в които влязохме, музейните работници ми се сториха крайно мързеливи и сякаш отиваш у тях, толкова нацупени. Единствена една женичка в музей в Бърно, която ни пита откъде сме, тя се опитва да говори на български, ние на чешки. Но като цяло много скучни, дори нашите са по-активни. В музеите в Словения бяха толкова активни, дори нахални да ти обясняват словенската история, която при тях е дефицит. Чешките ми исторически колеги са пълна трагедия. Също така и музеите им не са пригодени за чужденци, защото обясненията под експонатите са само на чешки.

Като заключение ще кажа, че Чехия е една заслужаваща уважение страна и задължително трябва да присъства в списъка на всеки човек, който обича да пътува.


В Прага няма само исторически сгради, има също така
и модерни. Това е Танцуващата сграда. Лично за мен тъпотия,
но е голяма атракция за много хора.

събота, 10 февруари 2018 г.

"Последният българин ще си отиде през 2134-а година"



Това е заглавие на една от най-четените статии в българското медийно пространство. Ще ви представя друг, правилен поглед над важни проблеми, които често се експлоатират от някои среди и предизвикват страх. Става дума за демографски въпроси.  За жалост, по-голямата част от обществото ни не може да филтрира лъжите и истините, не умее да си задава въпроса „Това дали е вярно?“.
Географията е една от моите обичани науки, като най-любимият ми дял е геодемографията. Всеки дял от географията е важен, но най-първостепенен е този засягащ населението. Популацията е ключова.
Разни най-вече политически и медийни кръгове злоупотребяват с тези теми, като предизвикват уплаха, безнадеждност, тъга, негативизъм и други лоши чувства. Ще се спра на няколко въпроса, които често изплуват в предизборни кампании. А защо са им нужни – защото, представяйки проблема, посочват врага който е виновен затова. Външният враг винаги консолидира масите, казано на партиен език – стяга партийните редици. В случая за виновници се представят САЩ и в по-малка степен Турция. Двете държави целят да унищожат българския народ.
„Заради турското робство, България не е 80 милиона“.
Логично да започна хронологично разглеждане на тези въпроси. С тази теза, акцентират върху „кръвния данък“, позовават се на населението на Англия, което за същия период се е увеличило от 3 на 21 млн., за разлика от българското, което от 1,8 млн. на само 4 млн. Удобно се пропуска, че английското население до началото на XIX в. е 7 млн. Франция през 1400 г. е с 17 млн., а през 1876 г. – 38 млн. Ако разгледаме държавите, навсякъде населението се увеличава около 2 пъти за този дълъг период, има и своите обяснения за всеки конкретен случай. Българското население е в норма и няма място за драма.
                „По време на комунизма населението се увеличаваше, а вижте сега…“.
Това е точно от тия въпроси, които трябва да се четат „между редовете“. Количествено населението се увеличава, но тенденцията за този процес е негативна. Разбира се, не комунизмът е виновен затова. Това е световен процес, в България започва след Първата световна война, когато е нашият връх на раждаемост и последният най-голям „набор“ е този на 1950 г., когато са родени около 182 000 (1927 г. са родени 207 хил.). Точно тия набори, които сега се пенсионират и пенсионната система се задъхва от тях. Първата държава с демографски проблеми и спад в раждаемостта, както и с демографска политика това е Франция, още през XIX в. У нас след 1950 г., раждаемостта спада, но смъртността е малка, защото родените в началото на века са в разцвета на своите сили, но и тя се увеличава. Спорно е дали или не годината 1988 (115 хил), е първата с отрицателен прираст, безспорно следствие на турското изселване. Така или не, дали режимът е щял да се запази или не, със сигурност следващите години отрицателният прираст е сигурен. Не се отчита и „Желязната завеса“ – когато нямаш опцията да напуснеш държавата, си стоиш тук и въпреки това се стига до това положение, вероятно властта е само забавила този процес. Разбира се, никой не може да бъде обвинен, защото е естествена тенденция.
„Българското село беше убито от демокрацията (САЩ), а преди процъфтяваше“.
Крайно невярно твърдение. Процесът на урбанизация е започнал още със създаването на модерната българска държава. Той е засилен след индустриализацията и колективизацията от 50-те и 60-те години на ХХ в. В края на комунистическото управление, властта се опитваше чрез специални програми да заселва именно такива „процъфтяващи“ села, най-вече в периферни райони. Неуспешно. Ако разгледаме статистика на населението на селата и промяната му, ще забележим, че резкият спад е през 60-те и 70-те. Избирам на случаен принцип някакво село – село Брест, област Плевен. Това село е било най-голямото в Дунавската равнина, през 1950 г. е имало 9 000 души, през 1988 г. – 3200. А днес – 2000. Колкото и да е парадоксално, тогава селата които са имали положителен прираст са единици, а днес селата, които се увеличават са десетки. Всеки човек се старае да бъде в по-модерна среда. Нима децата от селата не желаят кино, спортни отбори, заведения, клубове и др.? Лесно е човек от София да упреква хората, които са решили да се преместят в града. Не може във всяко село да има кино или дори бар, просто е нерентабилно. Комунистическата система, против всякаква логика поддържа доколкото може някакъв „живец“ в селата, но никой не се е впечатлявал и процесът продължавал. Това се случва почти навсякъде по света. Тъжно, но няма място за паника.
                „Стара Загора беше 200 000 души, имаше живот в градовете“.
Населението от селата се насочва към градовете, логично е те да се увеличават. Ако разгледаме тренда, към 80-те години градовете почти са стигнали своя максимум защото резервът от селата е изчерпан и няма как да се разширяват повече. Процесът е естествен, но в България се е случил в голяма степен изкуствено. Град Стара Загора не е стигнал до 156 хил. по естествен начин т.е. с раждаемост, а основно с имиграция. Най-просто може да се погледнат селата в общината – нетипично малки с изключение за 3-4 села по-големи, от общо 52. Така е и с другите градове, основно тогавашните окръжни центрове. Лом е бил винаги по-голям град от Монтана, но защото Монтана е бил новият център, бива изместен. И така нататък. Това говорене е спекулация.   
                „Българският народ ще изчезне през 2134г., никой друг не се топи толкова бързо“.
Много хора не могат да го схванат, но същност нашият народ е един от най-стабилните като количество народи в света. През 1979, 1989, 2001, 2011, 2018 г. – българският народ се движи около числото 10 милиона в света. Държавата намалява, поради икономически проблеми. В демографската наука съществува термин „демографски преход“, който се състои в преход между висока раждаемост и висока смъртност към ниска раждаемост и ниска смъртност. Това не се случва за няколко десетилетия. Нашият народ е почти изминал този преход, както наблюдаваме раждаемостта няма големи колебания, смъртността се понижава също и ще стигнем до момента в който ще се изравнят в ниски коефициенти. Проблемът на България е емиграцията, която същност е причина за по-късното стабилизиране. Всеки знае следствие на какво се дължи тя. Ако разгледаме народи като германския, руския и японски, а може и всички европейски народи. Германският народ намалява главоломно и по различни изчисления днес е към 63 млн., а Германия се поддържа на 82 млн. само заради емиграцията. Германците се топят като народ буквално, докато при нас имаме преместване. Япония също достигна своя максимум. Проблемът в Русия е същият като в Германия, причината е същата и всеки я знае, историческа е. Населението в Русия се поддържа от отделни републики. Ако се направи една класация, същност нашият народ няма да е на еди кое си предпоследно място по изчезване. Ние имаме вариант при благополучие на държавата това население да се възвърне, а Германия го няма и там положението е същност катастрофално, а не при нас.
„Турция, чрез турците ще превземе България“.
Това е народът и държавата, представяни като най-големи врагове. Тук идва комичната ситуация, че всеки знае чуждите държави какви планове кроят за нашата – как, откъде, не казват. Турската общност, както и българската намалява. Няма място за притеснение. Днес, турците в България никога не са били по-малко (освен преди 1396 г.). В това число на български турци се включва и цигани, които се представят за турци, също и българомохамедани. Според последното преброяване те са 588 хил., от тях само можем да предполагаме колко нетурци се подвизават под този етнос. Със сигурност можем да говорим поне за 150 хил. такива. Тази общност е концентрирана в няколко области, от което някои си правят изводи, че цяла България е така.
Област
Българи      2001    Турци
Българи      2011     Турци
България
6 655 000
746 000
5 664 000
588 000
Кърджали
56 000
101 00
39 000 (-17 000)
86 000 (-15 000)
Разград
67 000
72 000
49 000 (-18 000)
57 000 (-15 000)
Търговище
76 000
49 000
57 000 (-19 000)
38 000 (-11 000)
Шумен
123 000
60 000
99 000 (-24 000)
51 000 (-9 000)
Силистра
84 000
49 000
64 000  (-20 000)
40 000 (-9 000)

Относно какъв е процентът на нетурците подвизаващ се под името турци, можем да съдим по данните за Кърджали, където те почти не присъстват и показва какво е реалното положение в динамиката. В другите области, количеството турци се поддържа в голяма степен от роми, изповядващи исляма, много са малко тези, които се числят към българския етнос. Ако превърнем някои числа в коефициенти, например за област Търговище – българите са намалели в този период с 25%, а турците с 22,4%. В тази статистика не влизат тези, които не са се самоопределили, а те са голям процент. Турчин, който не декларира своята националност почти няма, т.е. общият им процент спада с още. За област Търговище това са 20 000 души без националност – това са вероятно българомохамедани, роми, но и със сигурност не малко българи.  Изводът е, че двата етноса намаляват почти равномерно навсякъде. Има и други фактори, като закъсняло намаляване на раждаемостта сред тази група. Страхът е безпочвен.
                „България се циганизира, само цигани навсякъде, а преди не беше така“.
Определено тази група е проблемна по много отношения. Процесите, които са се случили с българите и турците, при тях закъсняват най-много. Късно навлизане в модерността. Малко хора знаят за българо-румънските трансфери на румънски цигани основно към Северозападна България, където днес има махали с румъноговорещи цигани. Както и с Югославия. Един от най-известните ни представители на тази общност е противоречивият Кирил Рашков - „Цар Киро“, който е роден в Югославия. Преди социализма, циганите не са били разпръснати в цяла България. Един пример – областта с най-висока концентрация на цигани е Сливен. Единствено в града Сливен е имало цигани, махалата им е разрушена заради строежа на ЖП гарата, властта ги разселва из сливенските села и Котленския Балкан, така днес се стига до 70% „циганизиран“ Котел, при 0% през 30-те. Комунистите правят така, че вместо да бъдат в определени селища – във всички селища. Донякъде умисълът е бил да бъдат размити сред „българското море“, но без мислене в перспектива. Със сигурност техният брой е много над този, който познава статистиката. Силно се преувеличава и тяхната значимост. Да, раждаемостта сред тях е висока, но и смъртността, в частност детската смъртност се формира основно от тях. Тяхната средна възраст е много ниска. Казано по-простичко, те се раждат много, но докато българите си живеят и са в разцвета на силите си през 40-те и 50-те години от своя живот, то циганите започват да умират на тази възраст. Те са в положението на българите в началото на ХХ в. – висока раждаемост и висока смъртност, ниска продължителност на живота. От което може да се изходи, че тяхното развитие се забавя с поне 100 години. Тенденцията е за спад и в тяхната раждаемост, което може да се проследи в броя на ражданията в областите, където са концентрирани, като Монтана, Сливен и т.н. Личните ми наблюдения са, че българите имат средно по 1 дете, турците по 2, циганите – 2, трудно 3, рядко са многодетните, но от значение е и средата. В гетото са не малко многодетните.  Силно се преекспонира и тази тема.
            Нещо като заключение.
Няма място за паника. Нито последният българин ще умре през 2100 и някоя си година, нито турците някога етнически ще доминират, нито някой ще има честта да е последният, който ще угаси лампата на държавата. Както се казва в една нашумяла песен, вече превърнала се фраза в афоризъм – „всичко е точно“.

понеделник, 5 февруари 2018 г.

Потребности на живота преди и след 1989 г.



Голяма част от нашето общество е застинало около 1980-те години. Тази част ще ти каже колко е зле сега, няма оправия, ще изброява очевадни проблеми на нашето съвремие и задължително се връща в далечната например 1979 г. с данни как е протичал животът тогава. Общо взето данните са субективни и най-често всичко опира до салама т.е. до възможно най-скромен битовизъм. Нека така да е, всеки има различни ценности. Тази част от любимия ни народ не обича да влага усилия, за да промени сегашното окаяно положение, а само констатира. Това, че някой е живял в дадена епоха не го прави по-достоверен източник. За мен всеизвестните хвалби винаги са ми изглеждали силно преувеличени, дори преди да се запозная по-детайлно с конкретни числа. Най-логичният въпрос, който изплуваше в моето детско съзнание след изслушване на такава тирада хвалебствия е „Като е било толкова хубаво, защо е рухнало?“.  
Липсваше ми наистина една статия, в която авторът да не изпада в крайности, а да направи съпоставка на цени и заплати днес и през 80-те години, на база известни статистически числа, с правилните изводи накрая. Няма пълна обективност, но доколкото е възможно. Числата, които ще използвам са взети от интернет, ще разчитам да са достоверни.
За отправна точка ще взема десетилетието преди края на епохата на Тодор Живков т.е. между 1979 г. и 1989 г. А за днес – възможно най-актуални данни.
През 1979 г. средната заплата е била 165 лв., а през 1989 г. е вече 274 лв. Ще взема за отправно число, заплатата в средата на периода т.е. 1984 г. – 207 лв.
Както знаем, не всеки взема средна заплата, затова е важна и минималната работна заплата. През 1979 г. тя е 100 лева, а през 1989 г. – 140 лв. През 1984 г. е 110 лева, което число ще бъде моята база за този показател.
                Не можах да намеря сигурна информация, дали това са суми без удръжките или не, и ако да, колко са самите удръжки. Затова от днешните данни ще използвам сумите на брутните заплати. Тъй като днес наблюдаваме сериозни различия между столица-провинция, ще откроя средната заплата съответно в столицата и провинцията. В София през 2017 г. тя е била 1427 лв., а в останалата част на България – 864 лв. Минималната заплата от януари 2018 г. е 510 лв.
                Някои основни стоки:
Стока
1 л./кг./бр. (преди 1989г.)
1 л./кг./бр.
(2017/18г.)
Количество, закупено със средна заплата, преди и сега (София)
Количество закупено с минимална заплата, преди и сега
Мляко
0,30 лв.
1,40 лв.
690 л. / 617 л. (1019 л.)
366 л. / 364 л.
Кисело мляко
0,23 лв.
0,60 лв.
900 бр./ 1440 бр. (2378 бр.)
478 бр. / 850 бр.
Сирене
2,30 лв..
5,0 лв.
90 кг. / 173 кг. (285 кг.)
48 кг. / 102 кг.
Бял хляб (1 кг)
0,30 лв.
1,15 лв.
690 кг. / 751 кг. (1241 кг.)
366 кг. / 443 кг.
Свинско месо(с кост)
2,60 лв.
6,0 лв.
80 кг. / 144 кг. (238 кг.)
42 кг. / 85 кг.
Свинско месо (без кост)
4,50 лв.
8,50 лв.
46 кг. / 102 кг. (168 кг.)
24 кг. / 60 кг.
Луканка (1 кг)
6,0 лв.
13,0 лв.
35 кг. / 66 кг. (110 кг.)
18 кг. / 39 кг.
Яйца (1 бр.)
0,10 лв.
0,23 лв.
2070 бр. / 3757 бр. (6204 бр.)
1100 бр. / 2217 бр.
Цигари (1 кут)
0,50 лв.
5,00 лв.
414 / 173 (285)
220 / 102
Ракия
7,20 лв.
10,00 лв.
29 л. / 86 л. (143 л.)
15 л. / 51 л.
Бензин
0,80 лв.
2,38 лв.
259 л. / 363 л. (600 л.)
138 л. / 214 л.
Нафта
0,45 лв.
2,13 лв.
460 л. / 406 л. (670 л.)
244 л. / 239 л.

Изводи до тук: Вероятно, някои стоки, като прясното мляко са били по-евтини, но това си има своето обяснение – по-високи държавни дотации, за разлика от сега. Цигарите днес са много по-скъпи, заради рестриктивната политика, водена от повечето държави. Със сигурност, качеството на доста от хранителните продукти е било по-добро. Достъпността е била всеизвестен проблем – не може да закупиш 35 кг. Луканка, тъй като няма такова количество, дори в София. Трябва да се намери баланса, кое е по-важно – да притежаваш сухи пари, с които да не може да купиш нищо или да имаш малко, но да имаш избор и възможност да купиш. Изключваме проблемите с намирането на връзки, даването на подкупи, висенето по опашки, тичането по магазини, молби, оплаквания и т.н., което не влиза в сметките, излиза, че това време не е чак толкова розово за колкото се описва. Текущ проблем за модерното ни мобилно общество са цените на горивата. Но какво е било преди – ако все пак се сдобиеш с автомобил, най-често той е бензинов и съветски, който изразходва 13-15 литра бензин, то днешният му еквивалент употребява 6-7 литра. При голям късмет, ако се сдобиеш с дизелова Шкода или Пежо, то тогава ще ти гори 10-12 литра нафта. Днес, сравнително по-бърза и луксозна дизелова кола, със средна кубатура гори 5-6 литра. Тоест има продукти, които трябва да се анализират по метода на „между редовете“.

                Тъй като не всичко е ядене и пиене, което един човек може да си го осигури като се отдръпне от обществения живот в някое много далечно село, всеки модерен човек се стреми към комфорт и лукс. Всеки един при свое желание може да стане исихаст или отшелник, като нашите духовни отци Теодосий Търновски и Иван Рилски. Този живот едва ли би бил оферта за повечето хора. Всеки един човек желае да притежава дом, автомобил, разнообразна техника, от време на време да релаксира и т.н. По подобие на сравнението ми с основните стоки, ще направя такова за съпътстващи нашия живот неща. Числата на заплатите са същите.

Вид
Цена
Цена
Необходими брой заплати преди (ср./мин.)
Необходими брой заплати сега(ср./мин./София)
Автомобил – Трабант/ Опел
5660 лв.
19 380 лв.
27 / 52
22 / 38 / 14
Автомобил -Лада / Фолксваген
8000 лв.
33 000 лв.
39 / 73
38 / 65 / 23
Автомобил -Волга / Мерцедес
11 860 лв.
53 520 лв.
57 / 108
62 / 105 / 38
Двустаен панелен апартамент - София
14 300 лв.
46 000 лв.
69 / 130
53 / 90 / 32
Двустаен панелен апартамент - провинция
8400 лв.
32 000 лв.
41 / 76
37 / 63 / 22
Цветен телевизор
1500 лв.
200 лв.
7,2 / 13,6
0,2 / 0,4 / 0,1
Хладилник
300 лв.
300 лв.
1,4 / 2,7
0,3 / 0,6 / 0,2
Перална маш.
550 лв.
400 лв.
2,7 / 5
0,5 / 0,8 / 0,3
Печка Раховец
175 лв.
150 лв.
0,8 / 1,6
0,2 / 0,3 / 0,1
Телефон
400 лв.
30 лв.
1,9 / 3,6
0,03/ 0,05 / 0,01
Фотоапарат
500 лв.
200 лв.
2,4 / 4,5
0,2 / 0,4 / 0,1
Обувки
20 лв.
35 лв.


Дънки
70 лв.
25 лв.


Авиобилет София-Варна
22 лв.
20 лв.


Почивка на море, 14 дни, семейство 4 чл.
980 лв.
1500 лв.
4,7 / 8,9 (х2 – 2ма работещи 2,3 / 4,4)
1,7 / 2,9 / 1

Изводи: В този случай, предишната система губи по всички показатели, някъде много значително. Няма нито един показател, който да бъде в полза на „стария ред“. Тук също може да се добавят някои звездички към някои неща – не всеки е можело да пътува със самолет както сега; днес може да отидеш на почивка където пожелаеш, когато и с когото поискаш; ако имаш дадено хоби, например фотография, днес имаш богат избор от фотоапарати; нямаш ограничения в покупката на жилища; можеш да закупиш жилище по-бързо, имайки възможност да работиш където искаш по света; имаш опция да си купиш стара кола, която да ти върши прекрасно работата. Не по-маловажно е обстоятелството, че не всичко е можело да придобиеш веднага и без главоболия. Много важен детайл, който пропуска всеки човек е че днес имаме много нови разходи, които тогава ги е нямало, като например интернет. Съществуват много повече стоки, които да пожелаеш и съответно да похарчиш пари. 

          Всеки един млад човек трябва да разглежда фактите критично и да оформи адекватно мнение по въпроси, касаещи сравненията на двата периода. Не е правилно да се влияе от по-възрастен човек, който само защото е живял тогава определя кое е правилното. 

(Не всички числа са строго точни, най-вече поради липса на информация)