Това е заглавие на една от най-четените статии в българското медийно пространство. Ще ви представя друг, правилен
поглед над важни проблеми, които често се експлоатират от някои среди и предизвикват
страх. Става дума за демографски въпроси. За жалост, по-голямата част от обществото ни
не може да филтрира лъжите и истините, не умее да си задава въпроса „Това дали
е вярно?“.
Географията е една от моите обичани
науки, като най-любимият ми дял е геодемографията. Всеки дял от географията е
важен, но най-първостепенен е този засягащ населението. Популацията е ключова.
Разни най-вече политически и
медийни кръгове злоупотребяват с тези теми, като предизвикват уплаха, безнадеждност,
тъга, негативизъм и други лоши чувства. Ще се спра на няколко въпроса, които
често изплуват в предизборни кампании. А защо са им нужни – защото,
представяйки проблема, посочват врага който е виновен затова. Външният враг
винаги консолидира масите, казано на партиен език – стяга партийните редици. В
случая за виновници се представят САЩ и в по-малка степен Турция. Двете държави
целят да унищожат българския народ.
„Заради турското робство, България не е 80 милиона“.
Логично да започна хронологично разглеждане на тези въпроси.
С тази теза, акцентират върху „кръвния данък“, позовават се на населението на
Англия, което за същия период се е увеличило от 3 на 21 млн., за разлика от
българското, което от 1,8 млн. на само 4 млн. Удобно се пропуска, че
английското население до началото на XIX в. е 7 млн. Франция през 1400 г. е с 17 млн., а през 1876 г. –
38 млн. Ако разгледаме държавите, навсякъде населението се увеличава около 2
пъти за този дълъг период, има и своите обяснения за всеки конкретен случай.
Българското население е в норма и няма място за драма.
„По време на комунизма населението се
увеличаваше, а вижте сега…“.
Това е точно от тия въпроси, които трябва да се четат „между
редовете“. Количествено населението се увеличава, но тенденцията за този процес
е негативна. Разбира се, не комунизмът е виновен затова. Това е световен
процес, в България започва след Първата световна война, когато е нашият връх на
раждаемост и последният най-голям „набор“ е този на 1950 г., когато са родени
около 182 000 (1927 г. са родени 207 хил.). Точно тия набори, които сега
се пенсионират и пенсионната система се задъхва от тях. Първата държава с демографски
проблеми и спад в раждаемостта, както и с демографска политика това е Франция,
още през XIX в. У нас
след 1950 г., раждаемостта спада, но смъртността е малка, защото родените в
началото на века са в разцвета на своите сили, но и тя се увеличава. Спорно е дали или не годината 1988 (115
хил), е първата с отрицателен прираст, безспорно следствие на турското изселване.
Така или не, дали режимът е щял да се запази или не, със сигурност следващите
години отрицателният прираст е сигурен. Не се отчита и „Желязната завеса“ –
когато нямаш опцията да напуснеш държавата, си стоиш тук и въпреки това се
стига до това положение, вероятно властта е само забавила този процес. Разбира
се, никой не може да бъде обвинен, защото е естествена тенденция.
„Българското село беше убито от демокрацията (САЩ), а преди
процъфтяваше“.
Крайно невярно твърдение. Процесът на урбанизация е започнал
още със създаването на модерната българска държава. Той е засилен след
индустриализацията и колективизацията от 50-те и 60-те години на ХХ в. В края
на комунистическото управление, властта се опитваше чрез специални програми да
заселва именно такива „процъфтяващи“ села, най-вече в периферни райони. Неуспешно. Ако
разгледаме статистика на населението на селата и промяната му, ще забележим, че
резкият спад е през 60-те и 70-те. Избирам на случаен принцип някакво село –
село Брест, област Плевен. Това село е било най-голямото в Дунавската равнина,
през 1950 г. е имало 9 000 души, през 1988 г. – 3200. А днес – 2000. Колкото
и да е парадоксално, тогава селата които са имали положителен прираст са
единици, а днес селата, които се увеличават са десетки. Всеки човек се старае да
бъде в по-модерна среда. Нима децата от селата не желаят кино, спортни отбори,
заведения, клубове и др.? Лесно е човек от София да упреква хората, които са
решили да се преместят в града. Не може във всяко село да има кино или дори
бар, просто е нерентабилно. Комунистическата система, против всякаква логика
поддържа доколкото може някакъв „живец“ в селата, но никой не се е впечатлявал и
процесът продължавал. Това се случва почти навсякъде по света. Тъжно, но няма
място за паника.
„Стара Загора беше 200 000 души, имаше
живот в градовете“.
Населението от селата се насочва към градовете, логично е те да се увеличават. Ако разгледаме тренда, към 80-те години градовете почти са
стигнали своя максимум защото резервът от селата е изчерпан и няма как да се
разширяват повече. Процесът е естествен, но в България се е случил в голяма
степен изкуствено. Град Стара Загора не е стигнал до 156 хил. по естествен
начин т.е. с раждаемост, а основно с имиграция. Най-просто може да се погледнат
селата в общината – нетипично малки с изключение за 3-4 села по-големи, от общо
52. Така е и с другите градове, основно тогавашните окръжни центрове. Лом е бил
винаги по-голям град от Монтана, но защото Монтана е бил новият център, бива
изместен. И така нататък. Това говорене е спекулация.
„Българският народ ще изчезне през 2134г., никой
друг не се топи толкова бързо“.
Много хора не могат да го схванат, но същност нашият народ е
един от най-стабилните като количество народи в света. През 1979, 1989, 2001,
2011, 2018 г. – българският народ се движи около числото 10 милиона в света.
Държавата намалява, поради икономически проблеми. В демографската наука
съществува термин „демографски преход“, който се състои в преход между висока раждаемост
и висока смъртност към ниска раждаемост и ниска смъртност. Това не се случва за
няколко десетилетия. Нашият народ е почти изминал този преход, както
наблюдаваме раждаемостта няма големи колебания, смъртността се понижава също и
ще стигнем до момента в който ще се изравнят в ниски коефициенти. Проблемът на
България е емиграцията, която същност е причина за по-късното стабилизиране.
Всеки знае следствие на какво се дължи тя. Ако разгледаме народи като
германския, руския и японски, а може и всички европейски народи. Германският
народ намалява главоломно и по различни изчисления днес е към 63 млн., а
Германия се поддържа на 82 млн. само заради емиграцията. Германците се топят
като народ буквално, докато при нас имаме преместване. Япония също достигна
своя максимум. Проблемът в Русия е същият като в Германия, причината е същата и
всеки я знае, историческа е. Населението в Русия се поддържа от отделни
републики. Ако се направи една класация, същност нашият народ няма да е на еди
кое си предпоследно място по изчезване. Ние имаме вариант при благополучие на
държавата това население да се възвърне, а Германия го няма и там положението е
същност катастрофално, а не при нас.
„Турция, чрез турците ще превземе България“.
Това е народът и държавата, представяни като най-големи
врагове. Тук идва комичната ситуация, че всеки знае чуждите държави какви
планове кроят за нашата – как, откъде, не казват. Турската общност, както и
българската намалява. Няма място за притеснение. Днес, турците в България никога
не са били по-малко (освен преди 1396 г.). В това число на български турци се
включва и цигани, които се представят за турци, също и българомохамедани. Според
последното преброяване те са 588 хил., от тях само можем да предполагаме колко
нетурци се подвизават под този етнос. Със сигурност можем да говорим поне за
150 хил. такива. Тази общност е концентрирана в няколко области, от което някои
си правят изводи, че цяла България е така.
Област
|
Българи 2001 Турци
|
Българи 2011 Турци
|
||
България
|
6 655 000
|
746 000
|
5 664 000
|
588 000
|
Кърджали
|
56 000
|
101 00
|
39 000 (-17 000)
|
86 000 (-15 000)
|
Разград
|
67 000
|
72 000
|
49 000 (-18 000)
|
57 000 (-15 000)
|
Търговище
|
76 000
|
49 000
|
57 000 (-19 000)
|
38 000 (-11 000)
|
Шумен
|
123 000
|
60 000
|
99 000 (-24 000)
|
51 000 (-9 000)
|
Силистра
|
84 000
|
49 000
|
64 000 (-20 000)
|
40 000 (-9 000)
|
Относно какъв е процентът на нетурците подвизаващ се под
името турци, можем да съдим по данните за Кърджали, където те почти не присъстват
и показва какво е реалното положение в динамиката. В другите области,
количеството турци се поддържа в голяма степен от роми, изповядващи исляма,
много са малко тези, които се числят към българския етнос. Ако превърнем някои
числа в коефициенти, например за област Търговище – българите са намалели в
този период с 25%, а турците с 22,4%. В тази статистика не влизат тези, които не
са се самоопределили, а те са голям процент. Турчин, който не декларира своята
националност почти няма, т.е. общият им процент спада с още. За област
Търговище това са 20 000 души без националност – това са вероятно
българомохамедани, роми, но и със сигурност не малко българи. Изводът е, че двата етноса намаляват почти
равномерно навсякъде. Има и други фактори, като закъсняло намаляване на
раждаемостта сред тази група. Страхът е безпочвен.
„България се циганизира, само цигани
навсякъде, а преди не беше така“.
Определено тази група е проблемна по много отношения.
Процесите, които са се случили с българите и турците, при тях закъсняват най-много.
Късно навлизане в модерността. Малко хора знаят за българо-румънските трансфери
на румънски цигани основно към Северозападна България, където днес има махали с
румъноговорещи цигани. Както и с Югославия. Един от най-известните ни
представители на тази общност е противоречивият Кирил Рашков - „Цар Киро“,
който е роден в Югославия. Преди социализма, циганите не са били разпръснати в
цяла България. Един пример – областта с най-висока концентрация на цигани е
Сливен. Единствено в града Сливен е имало цигани, махалата им е разрушена заради
строежа на ЖП гарата, властта ги разселва из сливенските села и Котленския Балкан,
така днес се стига до 70% „циганизиран“ Котел, при 0% през 30-те. Комунистите
правят така, че вместо да бъдат в определени селища – във всички селища.
Донякъде умисълът е бил да бъдат размити сред „българското море“, но без мислене
в перспектива. Със сигурност техният брой е много над този, който познава
статистиката. Силно се преувеличава и тяхната значимост. Да, раждаемостта сред
тях е висока, но и смъртността, в частност детската смъртност се формира основно
от тях. Тяхната средна възраст е много ниска. Казано по-простичко, те се раждат
много, но докато българите си живеят и са в разцвета на силите си през 40-те и 50-те
години от своя живот, то циганите започват да умират на тази възраст. Те са в
положението на българите в началото на ХХ в. – висока раждаемост и висока
смъртност, ниска продължителност на живота. От което може да се изходи, че тяхното развитие се забавя с поне 100
години. Тенденцията е за спад и в тяхната раждаемост, което може да се проследи
в броя на ражданията в областите, където са концентрирани, като Монтана, Сливен
и т.н. Личните ми наблюдения са, че българите имат средно по 1 дете, турците по
2, циганите – 2, трудно 3, рядко са многодетните, но от значение е и средата. В
гетото са не малко многодетните. Силно
се преекспонира и тази тема.
Нещо като заключение.
Няма място за паника. Нито последният българин ще умре през
2100 и някоя си година, нито турците някога етнически ще доминират, нито някой ще има честта да е последният, който ще угаси лампата на държавата. Както се казва в една нашумяла
песен, вече превърнала се фраза в афоризъм – „всичко е точно“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар