Флоренция, Италия

Флоренция - люлката на европейския Ренесанс. 

    Не са много хората, които могат да оспорят твърдението "Italia e molto bella". Една от най-забележителните италиански области е областта Тоскана, която заслужава особено внимание. Тоскана притежава уникални пейзажи, природа, богата култура, силни традиции, вкусна кухня  и много история. Не случайно тосканският диалект е приет за официален литературен език в Италия. Неизброими съкровища на скулптурата, живописта и архитектурата блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките стари градчета, накацали по хълмовете. Главните и най-предпочитани градове в региона са Флоренция, Пиза и Сиена. Аз посетих първите два.


   Флоренция или на италиански - Фиренце, е главният град на италианската област Тоскана. Историческата роля на града е значителна и фундаментална за формирането на модерната европейска цивилизация. В града през 14 век са поставени основите на европейското Възраждане, а от там то тръгва и в цяла Западна Европа. Флоренция се управлява от няколко знатни фамилии, сред които най-изявени били тази на Медичите, които са "виновници" за привличането на редица творци. Самите те са били банкерите на Папата, който спомага за разрастването на ролята на града. В града работят творците Донатело, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Брунелески и др. В средата на 19 век Флоренция става временно столица на Италия, измествайки Торино. Днес Флоренция е един от най-големите и важни италиански градове. Намира се в Централна Италия, в средното течение на река Арно. Градът е един от най-посещаваните в света. 

Най-емблематичният символ на
Флоренция - катедралата "Санта Мария дел Фиоре"

Градът се намира на централно място в Италия, на което се пресичат редица пътища. Има летище, дори може би има и полети от и до България. Ние отидохме с влак, тъй като беше най-удобно за нашия график. Определено не е скъпо и труднодостъпна дестинация. Хотелът ни беше 35 евро (ако някой желае, мога да му дам координати), на центъра, предварително си го бяхме резервирали. Предвид, че най-евтиният хотел в Пловдив или Търново е около 50 лв., то това за Италия и за Флоренция е направо без пари. Първата ни работа беше да си вземем карти за пътуване, оказа се, че няма такава "екстра". Взехме билети, уж за да отидем до хотела, а те ни бяха ненужни, защото хотела беше на около 800 метра от ЖП гарата а.к.а центъра. Последният ден, типично като българи ги използвахме "за да не изгорят", като се качихме на трамвай и направихме "едно кръгче". Всичко, което трябва да се види се намира буквално на няколко десетки метра от един на друг обект.

ЖП гарата- странно за Италия, не е архитектурно впечатляваща.

Първата "атракция", която видяхме беше някакъв храм на шоколада в самата гара. Магазин с най-различни видове шоколад и шоколадови изделия, много красиво подредени и всеки се снима до него. Най-интересното беше един огромен цилиндър в който тече шоколад.

Въпросният цилиндър. Висок е около 1,80. 

Очакванията ми бяха много големи, защото съм чел и слушал много за Флоренция. Очакванията ми се изпълниха и останах много приятно впечатлен от града и смея да твърдя, че това е най-хубавият италиански град. Научих, че съществува Флорентински синдром, по-известен, като Синдромът на Стендал, който е състояние, при което си толкова пренаситен с красота, че не можеш да поемеш повече от нея, причинява сърцебиене, замайване и припадане. Е, чак до припадане не стигнах, но за другото потвърждавам. Този синдром го е получил френският писател Стендал във Флоренция, на когото е и кръстен. Смятам, че всеки би останал най-малкото възхитен от града.

Фонтанът с Аполон на площад Сеньория. 

Препоръчително е за големите обекти, билети да се вземат онлайн, за да се избегнат огромните опашки на които се чака по 2-3 часа. Нашата група разбира се за пореден път импровизираме на място. Гледаме опашката за катедралата, няма свършване, най-малкото 3 часа трябва да чакаме. Пускат на групи. Аналитичната ни мисъл стигна до извода, че ако се пробутаме между навалицата ще минем без да чакаме (В базиликата Св. Петър, Рим, за картината "Тайната вечеря", както и на други места сме го правили това). Обаче, този път две женички от опашката се развикаха, че е неморално те да чакат 4 часа, а ние само 4 минути и ни изхвърлиха. Заради това и не влязохме в катедралата. :D Катедралата "Санта Мария дел Фиоре" е наистина внушителна. На снимки изглежда малка, но на живо е много по-голяма. Тя е третата по големина катедрала в света след Св. Петър в Рим и Миланската и е един от символите на града. Изградена е в периода 13-15 век по проект на Филипо Брунелески (по фамилията може да съдим, че е македонец).

Опашката обгражда цялата катедрала.

Златната порта. Всеки се снима пред нея за късмет. 

Орнаменти от фасадата. 

Билетът, който е за катедралата е общ за обектите около нея, струва 15 евро и важи 2 дена. Включва катедралата, кулата на Джото, Museo dell Opera, баптистерията "Сан Джовани" и куполът на катедралата. Museo dell Opera се намира точно до катедралата. Сградата е бивш дворец, превърнат в музей, в който се съхраняват оригиналните предмети и скулптори от катедралата, където пък са заместени с копия. Интересен музей, особено за хората, интересуващи се от история.

Входът.

Използвана техника при строителството на
катедралата. 

По пътя ни към прословутия мост Понте векио, минахме покрай дворецът-музей Барджело, който е известен с голямата си скулптурна колекция. Самият дворец е разделен на отделни тематични музеи - музей на медалите, музей на оръжията, музей на бижутата и т.н. Това е музей на който трябва да се отдели минимум 5 часа, а ние му отделихме само 2. Задължителна дестинация е. Уникални колекции. Този, който е на входа беше много приятен човек, искат се личните карти, за да докажем, че сме от ЕС, т.к. за европейски граждани е по-евтино. И той ми гледа картата - "Ооо Жоржи, бон воаж". Аз с френския съм много добър - "Жи но парле пас франсе". И този ме запомни, като Жоржи. Много се смяхме.










Малко след този дворец се намира един от десетките храмове в града - "San Firenze". Като всяка една католическа църква, макар "малка", но много пищна. Имаше литургия и младежки хор. Имаше много хора, но италианците са силно вярващи и това не ме учуди. Тук темата е дълга, но католическата църква е много по-различна от нашата православна, за наша жалост, това сравнение е в наш ущърб. Най-простичкото - няма католическа църква, в която да се плащат свещи. Ние макар, да сме православни, 1 евро не сме платили за свещ в католическите църкви. Но това е друга тема, засягаща духовността.

Орнаментът над входа. 

Хорът. Красиви италианчета. 

Следвайки колоната от хиляди туристи, стигаме до площад Синьория. По време, когато Флоренция е била република, този площад е бил център на нейния политически живот. Там се намират дворецът Векио, няколко фонтана, копия на бележити скулптури, сред които тази на Давид, както и други паметници. Много оживен площад, с много хора, пълно е с различни артисти. В Италия е относително спокойно и сигурно, но трябва да се внимава за крадци.

Площадът.

Давид.

Паметникът на Козимо Медичи - основна фигура в историята
на Флоренция. 

Фонтанът с Нептун, от 16 век.

Palazzo Vecchio или буквално Старият дворец

От двореца на дясно е посоката към галерията Уфици, мостът Понте Векио и дворецът на конкурентната флорентинска фамилия Пити, който се намира на другия бряг на реката. Галерията Уфици се намира точно до площада, тя е за хора, които се интересува от изкуство. Ние не стигнахме до нея, тъй като времето ни беше ограничено. Много световно известни творби се намират там, сред които Давид на Микеланджело. Годишно галерията е посещавана от над 3 милиона туристи или казано по-разбираемо - колкото половината туристи на цяла България. :D

Предверието на Уфици. Отсреща е реката, а надясно - Понте Векио. 

По фасадата ѝ са наредени множество скулптори
на бележити творци. Тази е на Микеланджело. 

Донатело

Да отидеш във Флоренция и да не видиш световноизвестния мост Понте Векио е невъзможно. Понте Векио или буквално Стария мост се намира в близост до площад Синьория и галерията Уфици. Това е най-стария мост във Флоренция, изграден е над река Арно през 14 век. Днес на него са позиционирани "скъпарски" магазини, основно за бижута. В действителност има силна реклама, но не е нещо особено.

Река Арно. Това е една от най-големите реки в Италия, влива се в
Лигурско море, минавайки през Флоренция и Пиза. 

Понте Векио

Навалицата на моста.

Гледка от моста.

На другия бряг на реката се намират доста обекти за разглеждане, които за жалост ние нямахме време да ги обиколим. Сред най-значимите е дворецът Пити, принадлежал на банкерската фамилия Пити и е построен през 15 век. До двореца се намират няколко много големи градини - най-голямата е градината на Боболи. Идвайки от Уфици, наляво след Понте Векио по улицата покрай реката се стига до площад Микеланджело, от който има прекрасна гледка на цяла Флоренция. Препоръчително е ходенето през вечерта. 

Дворецът Пити.

Друг важен обект, който се намира до катедралата е баптистерията "Сан Джовани". Баптистерий - това представлява сграда за кръщаване на деца, буквално кръщелня. Изграден е през 11 век, в него са били кръщавани повечето бележи флорентинци - Медичите, Данте, Микеланджело и др. Отвътре много красива сграда.

Самият баптистерий.

Таванът.

Иисус Христос.

Вариантите да се види Флоренция от високо са три - купола на катедралата, от кулата (или по-точно камбанарията) на Джото и от площад Микеланджело. Подредбата им е в низходящ ред, от гледна точка на височината им. Ние избрахме да видим Флоренция отвисоко през кулата на Джото. По-лесно достъпна е, отколкото купола, за който има и по-големи опашки.

Камбанарията или както е по-известна, като Кулата на Джото

Палацо Векио и Уфици.

Другата възможна гледка - куполът на катедралата.  

Във Флоренция всичко е забележителност. Малките улички нямат свършване, почти на всеки ъгъл има нещичко. На една от улиците, някакъв просяк и на развален италиански казва - Батко, дай ми 2 евро, нямам какво да ям, моля ти се - на врата носи табелка "No fame", демек няма какво да яде. Скептичен съм към даването на пари на "просяци", защото изкарват повече от мен и по инерция му казах на български - Абе бягай от тука бе. И той се шашна - Аа вие българи ли сте и аз съм българин, работя, извинявайте много, много поздрави. И ние останахме без думи.

 

Яденето. Гладен във Флоренция не може да останеш. Италианската храна няма равна. За мен това е най-добрата храна след българската. Флоренция е известна с телешкото месо, сладоледа и специален хляб, който се топи в зехтин. Пред доста ресторанти, има витрини със сурово телешко месо, червено, привлекателно, но не за вегетарианците разбира се. Сладоледа е на всеки ъгъл - аз сладолед не ям, но опитах малко - няма нищо общо с нашите сладоледени бъркочи по България. Пица, лазаня, спагети - всичко е mamma mia. Цените са като на Банско, да не кажа по-евтини. Нашите ресторантьори да вземат да погледнат малко в по-престижните и скъпи дестинации как вървят цените, за да не плачат от липсата на български туристи.

Паркове и паркчета много. Свежи, приятни за разходка, но в случая по-добре да отделяш време за съществените забележителности. До нашия хотел имаше едно паркче, което го разгледахме. Много кучета разхождат. Едно куче се оказа, че казва Джери - старото ми куче се казваше така. Та го снимах за спомен, този "друг Джери".

Джери.

В последния ден видяхме трамвай. Ние бяхме си купили билети, които както споменах в началото се оказаха напълно ненужни, и за да не "изгорят", решихме да ги употребим на трамвая. Качихме се, повозихме се около десетина спирки и спря. Всички слязоха, нови се качиха, хоп тръгна в обратната посока. Началната спирка е ЖП гарата. Оказа се, че има само една линия и то от десетина спирки. Но иначе, трамвая няма нищо общо със софийските, като самолет е. 

Във Флоренция има много неща за разглеждане, които за няколко дена не могат да бъдат "обгледани", особено пък пък обстойно.  

Този обелиск е в чест на Обединението на Италия.
До него е централна точка за автобусите в града.
Намира се до ЖП гарата в посока към катедралата. 

Тези шишета са високи около половин метър.

Изкушения. Ликьорите са също доста популярни във Флоренция.

Врата с интересна дърворезба. Не знам на къде води.

Ъгълче.

В църковен магазин. Предполагам Йосиф. 

Флоренция ми остана в сърцето, заради което някой ден ще се върна пак. Ако има човек, който е бил дори само за ден там и нещо в сърцето и душата му не е трепнало, значи никога няма да трепне! Това е един от градовете, който задължително трябва да бъде посетен от всеки един пътешественик.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!