Гръцката агресивна политика спрямо Република Македония

ГРЪЦКАТА АГРЕСИВНА ПОЛИТИКА СПРЯМО РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ

Целта на гръцката външна политика през последните 170 години винаги е била за териториално разширение и обща граница с естествения ѝ политически съюзник Сърбия. Същевременно изолиране на България като фактор в региона. В хода на югославската офанзива срещу Хърватия, през есента на 1991 г. Република Македония обявява своята независимост от разпадащата се Югославия. Събитията не могат да оставят Гърция безучастна в тези процеси, касаещи и нейните интереси. В тези години Гърция изживява своя икономически  апогей, след десетилетия на възход и е безспорен хегемон на Балканите.

Младата балканска държава изпитва и първите си проблеми, от които сериозно се възползва нейната съседка Република Гърция. Веднага след обявяването на независимостта, македонските власти започват да изграждат новата държава. Подготвят конституцията, създават институции, оформят се основните политически партии и се полагат основите на въоръжените сили. Следствие на дългогодишното планово развитие на икономиката, Македония не е изключение в дълбоката криза на всички социалистически държави. Стопанското развитие на държавата се забавя, предвид и че е все още особено зависима от югославската държава, която се намира във военен конфликт и рецесия.

Както всяка една държава, така и Република Македония си изгражда своите държавни символи – химн, знаме, герб. Поводът на Гърция да започне бламиране за отварянето на Македония към света бива нейното име. След известни преговори, Скопие се съгласява държавата да бъде приета в световните организации под името Бивша югославска Република Македония (БЮРМ). В хода на преговорите, които са само претекст към желаното ликвидиране на неукрепналата все още държава, изниква спор и за първоначално избраното знаме, включващо прословутата Звезда от Вергина или както е позната сред македонското общество – от Кутлеш, знак на бележитите владетели на Древна Македония – Филип и Александър Македонски. Двете държави претендират, че тя е част от тяхната национална история. В този спор дали нечия помощ или не, се активизира и албанското малцинство, което застъпва гръцките позиции. Чрез арбитъра ООН бързо разрешават наименованието на държавата, но се забавя въпроса по знамето. Веднага правителството на Андреас Папандреу (бащата на предпоследния гръцки премиер – Йоргос Папандреу) на 21 февруари 1994 г. налага икономическо ембарго на Македония, която е на ръба на катастрофа. В този момент се появява на помощ България, която предоставя „врати“ на македонската икономика за достъп до световните пазари. Албания също се отзовава, но с условия касаещи албанското малцинство.

„Гърция затвори солунското пристанище за стоки и нефт, предназначени за Македония. Така югозападната ни съседка се оказа в доста затруднено положение поради факта, че няма пряк достъп до море.“ (Вестник ‚Капитал‘, 21.02.1994г.)

През 1991 г. се провеждат различни срещи между България (с премиер Димитър Попов) и Гърция (с премиер Константинос Мицотакис), с участието на трети страни като Италия и Турция, на които основния акцент е върху събитията в Югославия и по-конкретно Македония. В началото на 1992 г., Мицотакис се среща с югославския лидер Слободан Милошевич на която среща е трябвало да бъде подписано споразумение за подялба на Македония. За радост разумът от България надделява, като нашите политически деятели начело с президента Жельо Желев бойкотират това грозно кроене на тайни споразумения, засягащи бъдещето на трета държава. Вероятно има много фактори за този провал, един от тях е България, вторият е, че Белград не може да отдели въоръжени сили за евентуален южен фронт, понеже армията е вече ангажирана в западните републики и с резерви за по-тежкия участък Косово и Санджака. След провала на гръцките планове, Гърция се обръща към международната общност, намирайки си поводи с държавните символи на Македония. Македония прави отстъпки от които парадоксално Гърция е недоволна. Стига се до търговската блокада, която нанася множество щети на македонската държава, но в крайна сметка тя е спасена.

В края на 90-те години, Гърция предприема нов курс на политика за подчиняване на Македония. През този период България е сравнително слаба, няма лостове за маневриране и отстраняване на Гърция като конкурент в тази надпревара. Гръцката политика се състои в мощна икономическа гръцка експанзия в Македония. Биват изкупени редица сектори, сред които най-важните – единствената петролна рафинерия, която представлява 1/5 от македонската икономика, електроразпределението и най-големите фабрики. В този период гръцко-македонските спорове за символи „странно“утихват. През 2000 г., правителството на Иван Костов подписва споразумение за свободна търговия с Македония с премиер Любчо Георгиевски, което нанася известен удар по гръцките интереси, но все още Гърция е в по-добри позиции от България.

През 2001 г., избухва конфликтът на Македония с албанското малцинство. Конфликт, който по-късно ще се окаже, че вероятно е подпален от службите на тогавашната умираща югославска империя. Един от водачите на албанската съпротива и по-късен политик е с излязло досие към УДБА – Али Ахмети. По-късно той е включен от САЩ в списък на хора, на които е забранено да извършват бизнес в Щатите, което вероятно подсказва, че е югославски шпионин. В този конфликт, Гърция не заема категорична позиция в помощ на Македония, което означава, че не я подкрепя, макар самата Гърция да има проблем също с албанското малцинство.

През следващите години, Македония изостава икономически и тясно се обвързва с Гърция, която поддържа доколкото ѝ позволяват възможностите нисък стандарт на живот. Тук важи с пълна сила известният пасаж от ‚Илиада“ и по-късна римска сентенция - "Но бойте се от данайците, поднасящи ви дарове". Данайците са гърците. И този етап трае поне до 2008 г., когато светът навлиза в нова световна криза, от която Гърция е една от най-пострадалите държави. Гърция започва да отстъпва икономически и изведнъж отново се активизира проблемът с името. През 2008 г., Гърция гласува вето на Македония за нейната молба за членство в НАТО. Вече претекстът е, че името МОЖЕЛО да доведе до териториални претенции към Гърция. Международната общност започва изглаждане отношенията между двете държави, като Гърция негласно казва, че в близките години няма да позволи на Македония да пристъпи към „клубовете“ НАТО и ЕС, както и в някои други. Причината не е името.

Затова, България не трябва да се зъби на Македония, а всячески да работим за нея. Имаме няколко фактора, които са в наша полза вече 1) България е по-стабилна държава от Гърция, 2) Сърбия е изключително в по-лошо положение по всички отношения, 3) Американското влияние на Балканите е в наша полза по въпроса със Западните Балкани, а САЩ имат лостовете да принуди Гърция да си промени позицията. От наш интерес е Македония да се запази в този формат с тенденция да започне сближаване и постепенно сливане между народа живеещ в двете държави. Това е процес, който вече се случва в крайграничните региони, просто е нужно да не пречим на този процес. Това е дълъг и сложен процес, нужни са разум и спокойствие!